Утрото измъкна голямата си дървена кутия за съкровища, където държеше всичките си любими неща-прозрачни стъпки от дантелени пантофи, които посрещат изгрева, букетче радост, завързано с копринена панделка, шепа детелини в стъклено шишенце на верижка, чуруликащо перце от чучулига, фенерче на светулка, торбичка звезден прах, вълшебна пръчица в кадифено калъфче, къдрица от парцалена кукла, капки дъждовен звън, карта за там, където искаш да стигнеш, крайче от Шапка-невидимка, камъче от стъклена пантофка, няколко абракадабри, късметлийски думички, изречени наобратно, сребърна дръжка от говорещ чайник, няколко мастилени завъртулки от стар ръкопис, ухание от незабравка върху копринен шал, тайна, скрита в пожълтял плик на дъното, ключ за невидими врати, две-три капки сироп за сбъдване на желания, пеперудени целувки за цветни сънища, пръстен с кехлибар за привличане на щастливини и още куп чудесийки в шарени пликчета.  

Даа, чудна е тази кутия. За вълшебства. Такива, които се случват всеки ден пред очите на хората, оставяйки малки парченца, които Утрото прибира. На специално място в кутията. За да разказва вълшебни приказки. За всеки ден. 

/"Малки приказки за всеки ден"/

Цветно му е днес на Четвъртък. Едно такова розово-зюмбюлено. Със слънчеви усмивки, уловени в кристалчета радост, пъплещи по зелените ръбчета на тревата. Завити в дантела късчета пухкави облаци. Букетче магия в стъклена ваза. Розова рамка, с пробягващи по снимката слънчеви зайчета. Настроение, подскачащо по шарената лъжичка. Капки нежни ухания върху цветния лист, на който утрото е написало своето пожелание за чудесен ден. Шепа ноти, събрани в милувка от вятър, играещ с косите. Тиктакащи цветни отмервания на времето. Вдъхновение, гъделичкащо пръстите, нетърпеливи да направят нещо хубаво. С много любов. За другите. Да зарадват някой. Да го усмихнат.
Подарък с вълшебни думи в прозрачни торбички. Топли и галещи. За душата. С аромат на зюмбюли. 
"Малки приказки за всеки ден"

Кап...кап...кап...Неделя събира дъждовни думички от стъклата на прозорците, подреждайки своята сутрешно-неделна приказка. Мокра, но весела. За шарено-чадърени усмивки, които се оглеждат в локвите. С чуруликащи мелодии от звуци, подскачащи в преливащите се цветове на дъгата. Звънливи настроения, търкулнати в тревата. Надничащи охлюви с мокри клепачи в розовите храсти. С разлюляни пеещи ноти, уловени в мокри паяжини. С хартиени лодки от вестник, лъкатушещи между водните мехури. Мокри отпечатъци от стъпки. Окъпани лоши настроения, завити в хавлийки от розови облаци. За да се усмихнат. Запотен прозорец на уютна стая. С нарисувано слънце. Плюшено мече зад пердето, заслушано в капчукането. Кълбенца от ментова пара във въздуха. Пробуждаща спомени. С вкус на пържени филийки. Неделно щастие, стоплено между дланите. В любима чаша.
И любима книга. Специално за дъждовно настроение. С дъждовни думи. Мокри, но весели.
/"Малки приказки за всеки ден"/

Утро с цвят на праскова се крие зад пердето, изтърсвайки шепа нежни думи от ръкава си. Нежно-шептящи пожелания дошли да усмихнат деня. С прасковен цвят. Стоплящ зимните мисли, подреждайки пролетни сънища в малки пакети, завързани с панделка-готови за сбъдване. Копринено-меки усмивки се разливат в порцеланови чаши, изпълвайки въздуха с прасковено настроение. Онова, цветно-докосващото, от което те засърбяват ръцете на направиш нещо красиво, когато ти се приисква да напишеш писмо, разглеждайки красивите цветни хартии за писане. С романтични думи, увити в дантела от прасковен цвят. Нашепващи любов. Капки нежни ухания, нанизани на герданче. Шапка с плетено цвете върху книга с пожълтели корици, рецитираща стихове. Прасковено вдъхновение, уловено между страниците слага начало на нова история, написана с ароматно мастило. За любов. С вкус на праскова.
"Малки приказки за всеки ден"

"Имало едно време..."-тихичко си затананика Петък, отпушвайки запушалката на голямата стъклена колба, пълна със слънчеви спомени. От онези, пърхащо-пеперудените, с големите цветни точки и неустоими аромати, които грижливо беше събирала в специалните си стъклени буркани и отваряше от време на време, точно в студени дни като този. 
Докато се чудеше кое късче да извади едно дребничко виолетово ухание се измъкна от бутилката, скочи на двете си тънички краченца и и шумно кихна заради цветния прашец, който беше полепнал по нослето му. Петък внимателно взе дребничкото виолетово ухание в шепата си и затвори очи. Ароматът го върна в слънчевия ден, в който беше събирал късчета лято. При една теменужка на пътя, от която си взе парченце ухание. Виолетово. За виолетови приказки с теменужено ухание. Детски спомени за бонбони виолетки в прозрачни пакетчета. Виолетови струйки разтопен сладолед по вафлената чашка. Букетче, за мама. Брошка с виолетови камъчета. Порцеланова вазичка с теменужки на прозореца. Горска свежест, сгушена до зеления мъх на падналия дънер. Капки парфюм. Топъл чай, разлят в порцеланови чаши, изрисувани с теменужки. Виолетова покривка на карета. Цвете в косите. Макаричка с виолетов конец. Милувка от вятър, щуреещ в цъфтящи лавандулови полета. Развързани ароматни торбички. Крилце от пеперуда. Кристална капка, оцветена от виолетови облаци. Цъфнали ириси. Ароматни пламъци от запалени свещи. Цветни мъниста люлякови настроения. Виолетов хербарий от спомени само от едно дребничко ухание, събрано в слънчева сутрин край пътя.
Всеки цвят и аромат може да разкаже приказка. Петък взе любимата си писалка и отвори новата страница.
"Имало едно време едно дребно виолетово ухание, което искало да разкаже своята приказка...."
/"Малки приказки за всеки ден"/

Понеделник се омота добре с новия си плетен шал от баба, който получи по пощата и тръгна по улицата. 
- Какво не му харесват на времето? -помисли си той, помирисвайки бялата тишина на утрото и потръпна от леденото дихание, впримчено в криволичещата пътечка, направена от стъпки в снега. Отпечатъци, оставени от първите настроения за деня, наслоени едно върху друго в едно общо сутрешно-снежно настроение, озвучено от провирящия се между ледените висулки вятър. Зимата разказва своята бяла приказка на първите кокичета, ококорили любопитните си очета, на подскачащите в клоните рошави врабчета, на накипрените клони, на побелелите покриви и пушещите комини, на опустелите пейки в парка, на бързащите по улиците хора, на усмихнатите дечица. 
Заслуша се Понеделник в топлите снежни думи. Стана му е едно хубаво и топло на душата. Махна за поздрав на снежния човек, който го гледаше тъжно от отсрещния тротоар. -Какво му е? -помисли си Понеделник като се чудеше какво не е наред. После се плесна по челото, извади от джоба си кръгли шоколадови бонбонки и му направи голяма шоколадова усмивка. 
Време е за чаша топъл чай... А зимата започна нова приказка-за усмихнат снежен човек."
/"Приказки за всеки ден"/

Понеделник благодари за всички хубави неща и хора в живота си и намигна на гледащото го изпод сивите си вежди хлипащо небе. Утрото пак си беше намерило за какво да плаче и Понеделник изпадна в особеното си топло-халатено настроение. Онова настроение с разноцветните мисли, подгонени от тъмните облаци, разтичащо се по мокрите прозорци, процеждащо се под перваза, хващайки се за копринените реснички на златистия пискюл на пердето, тупващо на мекия килим, люлеещо се напред-назад на стола до прозореца, погъделичкано от аромата на ментовия чай, хрупащо орехова бисквитка, прелистено между пожълтелите станици на любимата книга, задрямало в топличкия джоб на розовия халат, докато денят плаче ли, плаче. Ех...В такива дни се раждат най-хубавите истории. Дописа му се на Понеделник. Усмихнато-капчучести истории. За хубави неща. Вълшебни. Дошли с топуркането на босите крачета на януарския дъжд, притичващи по керемидените покриви и провиращи се между металните перца на старите петлета-ветропоказатели. С топли думи. Цветни. Докосващи. За обич.
/"Малки приказки за всеки ден"/

Януари преметна на стола бялата си пелерина и започна да нарежда нещата си в чекмеджетата, освободени от миналата година. Беше натъпкала джобовете си с белота, с която да изтрие всички неприятни неща и лошотии по света. Внимателно извади шаващото вързопче, от което с тънки пискливи гласчета се изтърсиха куп бели усмивки с прозрачни крилца, готови да обикалят там, където имаше нужда от тях.

Подреди копринените торбички, пълни с нови очаквания и надежди, подписа специалните си пожелания за всеки ден (написани на специална хартия със сребристи снежинки в десния ъгъл), пусна в кутията за щастливи случвания хилядите нетърпеливи мечти за сбъдване, погали зелените връхчета, които се подаваха от луковиците на кокичетата, наредени в саксии до прозореца, изпълни въздуха с онези, специални ухания на зимни цветя, запечатани в прозрачни кристални капки, украси стъклата със заскрежени дантелени букети, стопли в шепите си няколко магически думи, изтананика няколко весели зимни мелодии, прибирайки подскачащите ноти в специалното си прозрачното бърканче за настроения, прелисти албумите, готови да отбележат важни дати и нови приятелства, подреди разбърканата купчинка с новите планове, които започваха от понеделник, сложи няколко дървени цепеници в камината, погали мъркащия котарак и се заслуша в бялата песен на любимия си чайник. Време беше да извади чисто новия си тефтер и да напише първата глава от новата година.

/"Малки приказки за всеки ден"/