Денят събува горещите чехли
и присяда по здрач
край пътя отсреща,
да послуша щурците 
с техните летни мелодии.
Онези любимите, с мирис на дим
от напукани чушки,
подскачащи по ламарината
привечер...
А напуканите тротоари
Разгадават щастливите хора
По стъпките.
Тръгнали нанякъде.
Натам...
Насам ...
По пътя...
водещ към края на лятото.
Накичени с цветно герданче
С мъниста от спомени
За една любима гора
И един малък град,
които носят в сърцето си.