Май пристигна тихо...като ароматна въздишка от люляк, промъкваща се през тесните цепки на прозорците, приплъзваща се по ръбчетата на възглавниците, улавяща последните секунди от сънищата, превръщайки ги в люлякови очаквания за щастливи майски сбъдвания. От онези... специалните малки, големи и още по-големи слънчеви сбъдвания, които само Май може да изпълни, стига да ги поискаш достатъчно силно и да тръгнеш. Само напред... след люляковата диря, минаваща покрай лехите с розовеещи градински ягоди, събираща ухания от чашките на момините сълзи и напъпилите божури, тръгнала по горските пътеки, заслушана в историите на подскачащите потоци, свиваща гергьовски венци за здраве, промушваща се между дръжките на "обичките", направените от първите ранни череши, тичаща след количките на сладоледаджията, събираща вдъхновение в маковите полета, посрещаща розови утрини, бутилираща пролетни настроения в прозрачни шишенца, пишеща своите нови истории...За нови слънчеви изгреви и нови мечти, които да сбъдне. По залез. През Май...