След фризъорския салон Нора се отби в цветарския магазин. Беше поръчала специална кошница с цветя послучай златната сватба на родителите на Виктор. Не ги харесваше наполовина толкова, колкото се преструваше. Но искаше всички да смятат, че е страхотна снаха. Както повечето неща, които правеше и това беше за пред хората. За Нора хорското мнение винаги беше от най-голямо значение. Не беше толкова важно какво правиш, какво мислиш и къде ходиш, важно е хората какво мислят за всичко това. Даже женитбата и с Виктор беше по-скоро заради хората, отколкото заради любовта, която изпитваше към него. Семейството му беше доста заможно и много уважавано в града и когато се ожениха тя се почувства на седмото небе защото хората щяха да говорят за нея. Когато се запознаха тя не можа да го впечатли нито с ум, нито с красота, но не можеше да отрече, че имаше чар и много хитро успя да го хване в леглото си и в крайна сметка да забременее от първия път. Виктор не можеше да се измъкне. По онова време не можеше да си позволиш да оставиш бременно момиче, особено семейство като неговото нямаше да го позволи. И така Виктор беше принуден да се ожени. В началото всичко вървеше добре. И двамата бяха млади, имаха много приятели и често излизаха с компания навън. Имаха си любимо заведение, в което обикновено се събираха в събота вечер на топли кебапчета, шопска салата и гроздова ракийка. Виктор тъкмо се беше дипломирал и започна работа в поликлиниката като рехабилитатор. Хората го харесваха защото обичаше да говори с тях, имаше чувство за хумор и често ги развеселяваше. За кратко време спечели доверието им и имаше авторитета на един от най-добрите в града. Нора, естествено, беше изключително горда, особено като знаеше какво говорят хората. Тя беше завършила библиотекарския институт и работеше в училищната библиотека на едно от големите училища в града. В началото Виктор и разказваше разпалено за мечтите и плановете си, радваше се на красивите неща, които ги заобикалят и коментираше разпалено всичко, което го вълнуваше. А Нора само поклащаше глава и казваше: „Много си странен, да знаеш, как т идват на главата подобни мисли?” Виктор мислеше, че Нора просто се шегува, но полсе разбра, че тя говори напълно сериозно. Това първо го изненада страшно много, но после го разочарова. С течение на времето разбра, че Нора няма душа за финните неща, не можеше да се зарадва на нещо толкова обикновено, каквото беше един кристален ручей в гората например или нежния полъх на есенния вятър. Сякаш беше лишена от чувствителност. За нея духовната храна не съществуваше. А работеше сред книги! Беше забелязал стремежа и да се показва пред хората, да парадира с фамилията му и да се обгражда с ласкатели.Постепенно всико това започна да го отблъсква и той все по-често намираше причини да излиза навън с приятели. Бременността на Нора вървеше нормално в малко преди термина роди едно трикилограмово здраво момченце, което кръстиха Теодор, на бащата на Виктор. Нора изпадна в следродилна депресия защото грижите към детето и се сториха непосилни, въпреки, че всички много и помагаха. След месец обаче всичко вече беше наред и Нора започна да извежда бебето на разходка. Виктор беше много щастлив с първородния си син. Нора също беше много щастлива и обгрижваше бебето с любов. Покрай грижите за бебето и беше убягнало, че Виктор е по-дистанциран. В началото под предлог, че има нужда да се възстанови и да почива, той реши да се отдели в другата спалня. Напоследък обаче някои неща започнаха да и правят впечатление. Двамата с Виктор живееха в самостоятелен апартамент на втори етаж на двуетажната им семейна кооперация. Апартаментът беше доста голям и разполагаха с всякакви удобства. Виктор често започна да се усамотява в някоя от стаите или да излиза навън без нея. Оправдаваше се, че е много изморен от работата си и има нужда от чист въздух. Но Нора усещаше, че нещо не е наред, че се опитва да я отстрани от себе си. Но тя нямаше да му позволи подобно нещо, какво щяха да кажат хората. Не, не, не искаше даже и да си помисли, че е възможно да поиска да се...разделят някога..не, не, в никакъв случай нямаше да го позволи. Истината обаче беше, че Виктор не я обичаше и малкото симпатия, която изпитваше в началото към нея се беше изпарила отдавна. Тя обаче много добре знаеше, че детето е неговата слабост и не би я изоставил заради него. Освен това с ласкателство и преструвки беше спечелила родителите му на своя страна. Прекаленото и чувство за собственост и желанието на го държи близо до себе си я накара да направи хиляди глупави неща. Започна да подпитва колегите и приятелите му какво прави през деня, къде ходи, с кой се среща; започна да си играе на детектив и да проверява чантата, джобовете и документите му. Детето тръгна на градина, а тя се върна на работа като и там извършваше детективската си дейност всеки път, когато имаше възможност за това. Всичките и усилия бяха напразни, защото не можа да открие нищо нередно. Просто на Виктор не му се стоеше у дома. Малко след това една случка за малко не сложи край на брака им. Един следобед Виктор каза, че ще излезе за малко, но този път Нора се заинати и каза, че ако иска да излезе, ще излязат заедно. Виктор и отвърна, че иска да излезе с двама свои приятели и иска да обсъдят някакъв въпрос. Нора каза, че този път не е познал и така се разкрещя, че майката на Виктор се качи да види какво става.
- Какво става ли? Става това, че Виктор забравя, че има семейство и трябва да си стои по-често в къщи. Това е пълно безобразие!
- Спокойно, Норче! Не се ядосвай, всичко ще е наред! Тя се обърна към Виктор и започна да му говори същите неща.
Сега пък беше ред на Виктор да се ядоса. Тресна им вратата под носа и излезе. Нора почервеня от яд. Отвори гардероба и бързо извади каквото и беше под ръка.
- Няма да оставя нещата така - каза тя. - Ще отида с него. Преди свекърва и да може да каже каквото и да било, тя се обу и изскочи на улицата. Видя го да стои пред кафето на площада и отиде при тях. На Виктор това му дойде в повече. Дръпна я настрани и каза да се прибира у дома, за да не правят циркове пред приятелите им. Тя обаче отговори, че няма да мръдне от мястото си и ако мръдне ще бъде заедно с него. Стоеше там, вирнала брадичка и го гледаше втренчено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар