" С аромат на маргаритки" част 5

• -Хайде, Нора, не ме ядосвай! Прибери се у дома и като си дойда ще говорим. Виктор се опита да я успокои, но тя не помръдна от мястото си. Той изду бузи и шумно въздъхна. - Както искаш -  каза и тръгна към приятелите си. Нора го последва.
  Виктор я изгледа, но  не каза нищо. Решиха да се отбият в магазина за видео игри, за да изберат нещо за подарък на едно момченце. Нора упорито ги следваше на два метра разстояние. Виктор едва сдържаше яда си. Лицето му беше почервеняло и гледаше мрачно. Когато обаче тя влезе в кафенето и седна сама на съседната маса Виктор не се сдържа. Стана рязко и я хвана грубо за лакътя.
  - Не ме дърпай - каза тя, опитвайки се да се освободи. - Ставай, Нора - избута я той. Излязоха от кафенето като той вървеше напред, хванал здраво китката и, а тя подтичваше зад него, опитвайки се да върви по-бързо. Когато стигнаха в къщи Виктор отвори вратата и я бутна в коридора.
  - Това беше, Нора! Край! -  извика силно той.
  - Какво говориш? Какъв край, Викторе! – попита тя и се опитваше се да се обърне
  - Край на всичко, Нора! Край на брака ни! Сега ясно ли ти е? - Виктор удари с юмрук по вратата.
  - Полудял ли си или какво? - Нора рязко смени тона. Беше уплашена. - А детето? Мислиш ли за него?
  - Естествено, че мисля.  Ако трябва да съм точен, не мисля за нищо друго, освен него! Мисля, че нямаме право да се преструваме на щастливо семейство, защото не сме, Нора!
  - Децата трябва да живеят с майка си и баща си! - каза Нора.
  - Защо, ако не са щастливи? Заради това, какво ще кажат хората ли, Нора? Това ли е двигателят, който движи живота ти, Нора, хорското мнение! Когато родителите са нещастни децата  усещат това. По-добре да живеят разделени и да имат нормални отношения отколкото да живеят заедно и да се преструват. Такова съжителство не е от полза за никого.
  - Но ние трябва да си дадем шанс и да опитаме да оправим нещата, Виктор!
  - Мисля, че ние нямаме общо бъдеще, Нора! Опитах се, наистина положих усилия за нашия брак, но истината е, че не виждам смисъл...твърде различни сме един от друг.
  -Противоположностите се привличат - каза тя, използвайки всеизвестното клише.
  - Не съм убеден, че това е вярно за хората, поне за мен не се отнася! Не мисля, че може да има допирни точки за двама абсолютно противоположни по характер и инереси човека. Как мога да коментирам с теб неща, които не те интересуват, как да ти разкажа за мечтите  си, когато не вярваш в такива неща, как да те заведа на пикник в гората, когато искаш да пиеш кафе на центъра. Единствената допирна точка между нас е Теди. Но човек не бива да жертва живота и щастието си в името на семейство, което се преструва на щастливо.
  Нора закри лецето си с ръце и се разплака. В това време на вратата се появиха родителите на Виктор с малкия Теди.
  -Ще ми обясни ли някой какво става тук? Какви са тези крясъци? - попита бащата на Виктор.
  Нора го погледна и тихо каза, че Виктор иска да се развеждат.
  Баща му повдигна вежди и погледна сина си. - В нашето семейство досега разводи не е имало...няма и да има, Викторе! Да не си откачил? Какво толкова не ти се угоди,имаш жена, имаш дете, седни си малко на задника, какво е това?
  - Винаги има първи път, татко! Аз...

- Не ми се прави на остроумен. Ние сме хора с авторитет! За детето помисли ли?
- Разбира се, че съм помислил! Но аз няма да съм лицемер като всички вас! Няма да се преструвам,че съм доволен, защото не съм! Животът не е толкова дълъг, че да си позволяваме да го пилеем напразно. Може би изобщо не трябваше да се женим с Нора! Когато си направил грешка можеш да я поправиш или да живееш с нея. Аз не смятам обаче да живея с нея. Искам да се разведем!
- Ти си ядосан, Вики -  каза майка му, опитвайки се да успокои напрежението. - Не взимай такива прибързани решения! Нормално е понякога на човек да му прекипи и да каже  направи глупави неща, както одеве Нора. Но помисли, сине, това не е причина да се сложи край на едно хубаво семейство! Ще видиш...
- Хубаво семейство...за кой, майко? За фотографа, за местния вестник, за колегите ти? Вие слушате ли ме изобщо? Не съм щастлив, задушавам се в това семейство...
- Друга жена ли има? - внезапно попита баща му, при което Нора подскочи.
- Не, татко, няма друга жена. Има неразбиране и липса на любов!
- Чуйте ме и двамата! Сега всички сме много емоционални и изнервени. Искам да си помислите добре какво правите, имате дете за гледане и не може да си играете игрички! Нора, дръж се на положение, какво си тръгнала подире му да го следиш, остави детето и хукна, къде ти е ума, момиче! А ти, Виктор си помисли добре. Това е най-лесното, да се разведеш.По-трудно е да си опазиш семейството! Утре пак ще говорим.
Майката на Виктор беше отишла да сложи малкия Теди да спи и когато влезе в стаята вече беше тихо. Мъжът и я прегърна през кръста и слязоха долу.
Няколко дни след това след усилени агитации и натиск от родителите на Нора и собствените му родители, Виктор реши да даде шанс на брака си. Нещата не се промениха. Всеки заживя в някакъв свой свят, със собствените си представи за щастие, със  своя си приятелски кръг и се появяваха заедно единствено на фамилните сбирки и изявите на детето. Виктор се занимаваше с работата си, скоро си направи и частен кабинет  в пристройката на двора и посвещаваше времето си на своите занимания. Нора стана директор на градската библиотека и беше много горда с това, макар че причината за новата  длъжност съвсем не бяха нейните способности, а връзките на свекър и в общината. Обичаше да ходи на кафе след работа, а после дълго обикаляше магазините. Родителите на Виктор, вече пенсионери, много и помагаха. Времето минаваше и Виктор и Нора се отдалечаваха все повече един от друг. Така минаха осемнайсет години от семейния им живот!