" С аромат на маргаритки" част 6

Нора поздрави продавачката в цветарския магазин и попита за поръчката си. Беше поръчала юбилейна кошница с цветя, вносно шампанско и шоколадови бонбони. Беше я видяла в рекламната брошура. Когато обаче я видя на живо беше истински развълнувана защото кошницата беше прекрасен подарък!
-Къде ще бъде тържеството? - попита продавачката усмихната.
- В ресторант „Фламинго”,  много се вълнуват за довечера - отвърна Нора.
- Нормално е, скъпа! Представяш ли си, петдесет години семеен живот!
- Даа, те са за пример!
- Приятно изкарване довечера и непременно да ги поздравиш довечера! А, между другото, Нори, искам да ти кажа нещо...нали ми беше споменала, че ако чуя нещо за Виктор...малко ми е неудобно...
- Кажи, кажи..., нетърпеливо каза Нора.
- Ами...чух, че се “заигравал” с някаква сеста, но...нищо повече не знам...и...
- Сестра?...повтори Нора.
- Ами така чух, но...може само да е клюка, Нори, може да....
Но Нора вече не я чуваше. Поклати глава и излезе от магазина. „Някаква сестра!” -мислеше тя през целия път до вкъщи. Напоследък като че ли Виктор се беше променил. Тя също беше усетила промяната, макар че не беше обърнала голямо внимание на това. Просто си мислеше, че може би най-накрая е разбрал, че семейството му е най-важно. Беше започнал да се заседява повече в къщи и да гледа с Ками детски филмчета. Откакто Теди замина, се занимаваше най-вече с Ками. Но не беше само това. Сега се сети за пеенето му под душа, веселото настроение, новото белъо и куп дребни неща, на които не беше обърнала достатъчно внимание. А причината за това е...някаква си сестра. Дали му е колежка, заедно ли работеха...трябва да разбере...непременно трябва да разбере.
Трябваше да се сети, че има друга жена! Може би преди това е имало и други, като се имаше предвид, че нямаха контакти след раждането на Ками. Тогава я обвини, че е забраменяла нарочно и може би беше прав, защото ако не беше забременяла може би вече щяха да са разведени. Но никога досега не се беше чувствала застрашена. ‘Мъжете са като животни’, мислеше си тя- винаги трябва да има някоя, с която да си начешат крастата”, но никога не беше разбирала за това, ако изобщо се е случвало. Но сега хората говорят, значи е по-сериозно нещо. Щом нещо започне да се коментира, значи не е нещо мимолетно. Значи някой си е направил труда да забележи, че той се е ‘заиграл’ с някаква сестра, което предполага, че може би са ги видяли някъде повече от един път, за да кажат, че се е “заиграл.” Нора беше толкова увлечена в своите разсъждения, че не забеляза голямата локва на завоя пред тяхната къща и цопна с двата крака в нея. „Ох, да му се не види!” - ядоса се тя. Обувките и се напълниха с вода, но това сега беше без значение.  Трябваше да разбере всичко и то бързо. Погледна си часовника. Имаше почти три часа да се приготвят за тържеството довечера. Теди също щеше да бъде тук. Виктор каза, че ще го чака на автогарата след като вземе Ками от градината. Значи тя имаше време  да се нагласи за довечера, но въпреки, че излизанията по ресторанти беше стихията и, днес не беше в настроение за това.
Два часа по-късно вече напълно готова се появи в дневната, където останалите вече я чакаха. Беше избрала една семпла черна рокля, със сребърни камъчета на деколтето, която и стоеше много добре в съчетание на светлата и коса, събрана в кок и сребърните висулки на обеците и.
„Страхотна си, мамо!” - каза Теди и я прегърна.
-Мама е като Снежанка, нали тате?- каза малката Ками набръчквайки нослето си.
- Така си е, мишленце! - каза Виктор и и намигна.
„Лицемер!” , помисли си Нора и в същото време сладко се усмихна.
-Да вървим щастливо семейство!’ каза тя, хващайки децата си за ръце. После погледна към Виктор и му отправи многозначител поглед.