...И сякаш времето нарежда всичко в правилния ред, за да се случи, каквото трябва. Когато сме готови да разпознаем знаците около нас, без дори да има нужда да говорим, за да разберем кое е важното. И тогава неочакваното се оказва съвсем очаквано, непознатите се оказват съвсем не непознати. А може би всички важни хора около нас винаги са били някъде там, в кръга...съвсем незабележими трептения, усилващи се във времето до тогава, докато затрептят на една честота, за да се познаят по пътя към себе си. И може би трябва да спрем да се товарим с очаквания към другите, да спрем да си задаваме въпроси, чийто отговори вече знаем. И може би не трябва да губим време, за да проверяваме това, което безпогрешно усещаме. Време е да започнем да живеем истински в този миг...
из "Под капака на старата ракла"