" С аромат на маргаритки " част 7

Навън вече беше светло, когато Мартина стана от леглото. За миг си помисли, че е се е успала, но се сети, че днес е събота. Напоследък времето и така бързо минаваше, че и се струваше, че седмицата има два дни –понеделник и петък. Обикновено седмицата и беше доста натоварена. Тя беше дефектолог в едно от частните училища в града, а освен това имаше и допълнителни часове следобяд към няколко училища. Понякога напрежението и идваше в повече, но какво да се прави, такава и е работата. Понякога мислеше да смени професията си, да се занимава с нещо друго, защото напрежението на моменти става прекалено голямо, особено когато работиш с деца, даже често се шегуваше, че извън работа иска да вижда деца само на снимка. Самата тя имаше едно малко дяволче на четири години, на което посвещаваше свободното си време. Отношенията и със съпруга и бяха обтегнати, ако изобщо можеше да се каже, че имаха някакви отношения, освен общата им грижа по детето, която всъщност основно беше нейна. Но някакси вече се беше примирила с това положение и си имаше свой собствен свят. Понякога се чудеше как стигнаха дотук. И защо всъщност хората, които са се обичали, имали са планове за живота си, строяли са общото си бъдеще, стигат до положението на съквартиранти и само за пред хората са семейства, и то от ‘уважаваните’. Защо хората не могат да признаят и да говорят за чувствата си открито, защо трябва да се стига до грозните сцени, лошите думи и пренебрежението, които улучват право в сърцето и никога не се забравят. Остава огорчението, че това са думите на някой, който се предполага, че те познава добре и някога те е обичал и си бил важен за него. Тогава човек се чуди обичан ли е бил изобщо.
Мартина мина през различни етапи на семейния живот докато разбере, че не е обичана и имаше две възможности :да напусне веднага  или да живее както всички хора в модерното време, като съквартират със свой собствен живот. Избра второто и вече много години живееше така. Не очакваше хората да я разберат. Много от тях щяха да я упрекнат, че няма достойнство, че стои там, защото и е по-лесно някой да я издържа. Но не беше така.  В това да живееш по този начин няма нищо лесно.  Няма нищо по-ужасно да се научиш да живееш с мисълта, че не си желан. Щеше да е лесно ако нямаше чувства към съпруга си. И защото не беше в характера и да се отказва от нещата, за които е мечтала, все чакаше и се надяваше всичко да се оправи, вярваше, че каквото и да стане, никога нямаше да се разделят. Не беше сигурна кога точно се беше появило отчуждението между тях. Улисана в домакинството и грижите по детето не обръщаше внимание на зачестилите закъснения вечер и срещите с приятели в почивните дни. И защото нямаше кой да гледа детето Мартина все повече си оставаше у дома. Постепенно и разговорите им ставаха все по-делови и по-кратки, обикновено свързани с това кой да заведе и да вземе детето от градина, кой какво да пазарува и така нататък. Сексуалният им живот пък съвсем замря. Мартина се опитваше да говори за всичко това, но съпругът и просто не я слушаше, вечно сърдит и изморен нямаше сили да слуша’глупости’, както често казваше.  Никога не я беше удрял, но думите, които и казваше бяха по-жестоки и много по-болезнени от юмруци. Никога не можеш да  ги забравиш, можеш само да ги скриеш дълбоко в себе си и когато си спомниш за тях, те не са изгубили силата си, отново те изгарят със злобата, с която са изречени, отново горят на мястото, в което са изпратени, в сърцето ти  и отново очите ти се пълнят със сълзи, които не можеш да спреш и те стяга гърлото.  Човек не разбира защо е наранен по този начин, особено когато цял живот си правил това, което се е очаквало от него. Може би е трябвало да спреш да правиш каквото са очаквали от теб, а да живееш живота си според своите мисли  желания. 

Мартина се чувстваше уплашена от нещата, които се случваха и от нежеланието на съпруга и да говори за техните отношения. Смяташе, че може би заради напрегнатата обстановка в работата и ситуацията в страната мъжът и наистина е много натоварен и може би нещата и се виждат по-лоши, отколкото бяха в действителност. Но за съжаление не беше така. Изведнъж съвсем изгуби контрол над ситуацията. Започна да се шушукат имена на жени с които е бил и някои от нещата стигаха до нея. Няколко пъти, когато го пита директно за това той категорично отричаше и казваше, че не трябва да слуша клюкарите какво говорят и че има достатъчно грижи на главата си, че да си слага още. Мартина му повярва тогава, но после, един месец по-късно вече знаеше, че лъже. Една вечер Мартина се събуди от шума на чешмата в банята. Погледна часовника над главата и. Беше два и половина посред нощ.  „Пак по никое време, въздъхна тя. - Какво прави в тази баня сега?  Чу, че копчето на лампата в коридора щракна и затвори очи. Нямаше сили да се разправя точно сега, а пък и малката спеше в стаята при тях. Сутринта обаче видя, че е сложил блузата си в леген с вода. Тя я извади и я мушна в пералнята при другите. Когато ги гладеше ден по-късно забеляза издайническото петно от червило на яката. Сякаш огромна вълна я заля и имаше чувството, че не може да диша. Никога не беше очаквала подобно нещо.  Вярно, хората приказваха разни неща, но тя пък никога не отдаваше голямо значение на това какво говорят хората. И в този момент наистина не знаеше какво да направи.Но нямаше да остави нещата така. Това беше предателство за човек, за който семейството е свещено.

След дълъг и тежък разговор мъжът и съчини една невероятна история за приятелката на братовчед му, която се напила и му се хвърлила на шията да танцува и колкото и да беше невероятно тя пак му повярва. Може би повече и се искаше да  повярва на тази склалъпена история отколкото на това, че е бил с дуга жена. После се повториха още няколко подобни и неприятни случки и тя все си плачеше мълчаливо и се надяваше, че е нещо временно, през което минават повечето мъже през първите години от брака им. Когато веднъж се осмели да сподели това с баба му тя и каза,че мъжете са такива.  „Жената трябва да си мълчи, дете, ще ходи, ще ходи и ще си седне у дома. Това е до време. Всички са така.Потърпи малко.”

Мартина не беше убедена, че е така. Но нямаше силата да направи нещо. Не беше готова за това. Беше в период, в който се чувстваше зависима от него. Изгубила беше своята самостоятелност, даже може да се каже, че беше изгубила себе си. Не смееше дори ходи никъде, освен на кафенето , където ходеха с приятелите си, не смееше да изкаже мнението си за нещо, не смееше дори да говори. Времето, в което беше по майчинство допълнително помогна за това. В един момент човек се чувства изолиран от света. Детето, храната, прането, готвенето и гладенето така те центруфугират, че забравяш, че си и нещо друго, освен майка. Може да звучи егоистично, но жената не трябва да забравя, че не е само майка, че тя също има планове за живота си, има цели и желания, които да изпълни. Освен това в един по-късен етап от живота си хората осъзнават, че малко или много се е превърнал в роб на децата си. А много пъти се оказва, че жертвата ти е била напразна. Защото понякога децата са неблагодарни и не оценяват, че си жертвал живота си за тях. Мартина беше много весел и общитетелен човек, с добро чувство за хумор и изискан вкус хората я обичаха и уважаваха. Напоследък обаче имаше чувството, че хората я съжаляват и не знаят как да реагират когато бяха свидетели на това как мъжът и съвсем преднамерено я предизвиква  и после я унижава пред тях било за домакинството или нещо друго.Тя се опитваше да обърне острите забележки на шега, но хич не се получаваше, опитваше се да се защити и се обръщаше към приятелите си, сякаш чакаше някой да и помогне и да я спаси от нападките му. А той искренно се забавляваше и се наслаждаваше на жертвата си. Мартина вече не искаше да излиза  с него, защото имаше чувството, че го прави нарочно и му доставя удоволствие да я мъчи така. Беше изключително слаба в онзи момент. Мислеше си, че причината вероятно е в нея, че може би наистина е скучна и глупава и че всичко каквото говори са глупости. Думите му ежедневно се набиваха в главата и и след време сама започна да мисли това за себе си. Това я накара постепенно да се откъсне от приятелите си, за да не се срамуват от нея, родителите и вече не бяха живи  и нямаше кой да и даде сила и кураж да се измъкне от тази ситуация, а пък и тя никога не би си признала, че има проблем. Даже тогава не беше сигурна в кой точно беше проблема. Изведнъж се беше изгубила, сякаш се беше разтворила във въздуха. Семейството на мъжа и виждаха и знаеха всичко, но си мълчаха и се надяваха да отмине. Мартина се лута в този кошмар около две години. Беше си същата, само че вече не се смееше, очите и бяха загубили онзи блясък, който има в очите на мечтателите. Тя вече не беше мечтател, защото нямаше мечти. Беше ги заровила заедно с илюзиите за щастлив семеен живот. Какво му остава на човек, останал без мечти. Да живее като сянка, ден след ден или да умре.  Но не можеше да си позволи подобно нещо заради малкото слънчице, което всеки ден идваше при нея в леглото сутрин и нежно се гушкаше като зайче. Тя често виждаше сълзите в очите на майка си, но не разбираше защо е толкова тъжна. След отчаянието и безсилието да се справи Мартина премина към следващата фаза на очакването. Очакване, че всичко ще се оправи. Забелязваше някаква промяна в съпруга си напоследък. Беше станал сякаш по-загрижен за нея и семейството, по-разговорлив, по-весел. Това я изпълни с нова надежда, че нещата може би ще се променят. Но както по-късно се разбра причината за промяната беше „голямата” любов на съпруга и. Тя, както винаги става, разбира се, научи последна. Всичките им приятели с цел да не я наранят или просто да не се забъркват и бяха спестили цялата истина. Но истината е като червейче, никога не остава скрита. И отприщи ли се веднъж помита всичко със себе си като придошла река след нечакван дъжд през пролетта. Тогава разбра хиляди други малки и по-големи лъжи, които се забиваха една след друга като остри ками в сърцето и. Не знаеш как да постъпи. Първата и мисъл беше да изчезне на секундата от този дом. Но това ли беше най-правилното решение? Може би най-лесното за човек, който няма деца. Децата променят всичко. Децата винаги са на първо място в живота на една майка и много често тя е принудена да търпи защото не вижда друг изход, защото е зависима и не е готова да живее сама. Просто защото е забравила как става, защото се страхува, че „ не става за нищо”, думи които е чувала години наред и в които вече е повярвала.