Много е лесно да даваш съвети и да цъкаш с език , когато си от другата страна, но такава жена е напълно изгубена и не може да мисли реално. Мартина също преживя този неописуем страх да остане сама. Примирила се беше с положението, макар че сърцето и се късаше от мъка. Повтаряше си, че може би това е нещо, през което трябва да преминат, за да разберат, че любовта им е жива все още. Стараеше се да бъде перфектна домакиня и майка, но все нещо не можеше да угоди. Научи се да живее с мисълта, че не е на първо място. Може би никога не е била, мислеше си тя. Но все още не беше готова да се опълчи. Прекалено дълго време беше позволила да бъде моделирана и сега не помнеше как да го направи. Точно по това време една нейна позната и беше споменала, че отварят ново училище и търсят дефектолог. Мартина се колебаеше или по-скоро се страхуваше, защото беше забравила дори как да общува с хората. Но в крайна сметка се съгласи и започна работа. Това беше нещото, което я изкара от ямата в която самата тя дълбаеше. Стана уверена, спокойна, започна да отстоява позицията си и да получава хубави пари, да се среща с нови и интелигентни хора, за които това, което говореше не бяха глупости. Лъжите на мъжа и вече не я засягаха, даже и се виждаше смешен, закъсненията му вечер бяха обичайни, не беше нужно да му иска пари за каквото и да било. Една сутрин се събуди с прозрението, че тя не се нуждае от него, че има сила и способност да си гледа сама детето.
Скоро след това си събра багажа и се нанесе в малък апартамент под наем, с една спалня, дневна и кухня, напълно достатъчен за нея и детето. След сума ти разправии най-накрая беше щастливо разведена жена, за която животът тепърва започваше.
Скоро след това си събра багажа и се нанесе в малък апартамент под наем, с една спалня, дневна и кухня, напълно достатъчен за нея и детето. След сума ти разправии най-накрая беше щастливо разведена жена, за която животът тепърва започваше.
Малката Яна започна да ходи на детска градина и беше много доволна. На един празник в градината Мартина се запозна с Айлин, чието момиченце беше в същата група. Разговорът им беше започнал непринудено и изведнъж беше усетила тази жена много близо до себе си, сякаш я беше познавала цял живот. Започнаха да се виждат често, ходеха заедно на пазар, имаха еднакви интереси и вкус към красивото. За първи път от толкова време Айлин сподели това, което ставаше без да се притеснява от нищо и Мартина и вдъхна куража, от който имаше нужда.
- Не забравяй, че най-важното в твоя живот си ти, Айлин, твоите мечти, твоите планове, твоята любов! Ако човек не харесва живота си е длъжен да го промени, защото в противен случай нямаш право след време да се оплакваш от съдбата си. Съдбата е в наши ръце, така мисля аз, съдбата ти дава възможност да избираш, но ти сам правиш избора си.Така, че скъпа моя, не свеждай глава, не слушай какво говорят хората, каквото и да правим, все ще има някой, който ще говори. Истината е, че никой няма да живее живота вместо теб самата!
Двете дълго говореха в апартамента на Мартина един следобяд след поредното спречкване на Айлин и Николай и тогава Айлин чу на глас това, което винаги си беше мислела. Тогава и сподели за новата любов в живота си, Виктор. Знаеше, че Мартина не би я осъдила.
-Такава любов не може да бъде грешна, Марти! Тя дойде изведнъж, понесе ни във вихъра си и ни погълна. Никога не съм си представяла, че е възможно да има такава любов.
- Любовта не е грешна, Айлин! Може би грешката е в нас, хората. Може би не сме научени да признаем, че сме безсилни пред нея. Любовта или я има или не в брака. Не може да чакаме да се появи с течение на времето или да се възроди ако е била потушена. Просто трябва да я пуснем на свобода, ако си е отишла от нас. И когато след време я намерим на друго място вече знаем, че сме един от онези щастливци, които са я познали. Защото има и такива, които цял живот живеят в брак без любов, вкопчени в някой, който не ги обича, от страх, пропускайки онази велика любов, за които всички мечтаят, само защото не са имали куража да я потърсят и да повярват. Човек трябва да бъде смел, дори с риск да се опари от любов.
- Благодаря ти, Марти! Знам какво ти е коствало докато стигнеш дотук.
- Човек се учи от болката, скъпа. Понякога разбираш нещата по трудния начин. Знаеш, че и на вас няма да ви е никак лесно в това положение, в което се намирате, особено като има толкова засегнати страни, интереси и деца...
- Забравяш и още нещо, Марти, с което половината от хората в този град не биха се примирили, а именно, че аз съм с различен произход.
- Хайде стига, Айлин, в кое време живеем! Какво значение има пък това? Придаваш твърде голяма важност на нещо толкова незначително.Не бива да се тревожиш за това,едва ли това е най-големия ти проблем.
- Глупаво е, наистна, Марти и незначително за теб и хората като теб, които не си изграждат мнението за даден човек по думите на другите, че е такъв или онакъв. Ще се изненадаш обаче колко хора са зле настроени към различните от тях, независимо в какво отношение. Случвало ми се е да отида някъде и да чуя как си шепнат „Много е сериозна, обаче...туркиня! Сякаш това е някаква страшна диагноза или вирус, който може да ги застрашава.
- Наистина ли? Та аз познавам сума ти хора, помаци и чисти турци, които са най-гостоприемните и страхотни хора. Та наблизо има много села, в които живеят трето поколение турци, а дори не знаят турски, защото винаги са живели тук. Божее, какви глупости! Това си е чиста дискриминация!
- Така е. Добре, че повечето хора мислят с главите си. За съжаление обаче хора като родителите на Виктор никога не биха приели сина им да се разведе или пък ако евентуално се стигне дотам, никога не биха приели да има връзка с туркиня. Представяш ли си какъв позор, женена с дете, че и с друга религия! Айлин се засмя, но в смеха и Мартина долови горчивина.
- Знаеш ли, Айлин! Човек трябва да се оценява по достойнствата му, по това какво прави и какъв човек е. Тези, които не го разбират, мога само да съжалявам. Всичко ще се нареди когато му дойде времето. Просто трябва да си търпелива, скъпа моя.
- Знам, че това, което изпитвам е истинско, най-истинското нещо, което всеки човек би пожелал и няма да се предавам, Марти! Заради такава любов човек заслужава дори да умре!
- Никой няма да умира, глупаче! Имате да свършите много работа преди да помислите за това.
- Не можеш да си представиш колко съм щастлива, че имам приятел като теб до себе си. Понякога животът ни събира с хора, които остават в сърцата ни завинаги. Мислиш ли, че нашата среща е била случайна, Марти, защото аз не вярвам, че нещата се случват без причина.
- Може би така е трябвало да се случи, Айлин. Животът ни поднася изненади, среща ни и ни разделя с хора. Някои си тръгват и дори не си спомняш за тях, а други остават с теб и в най-трудните ти моменти. Затова трябва да ценим всеки момент от живота си и приятелите, които имаме.
-Такава любов не може да бъде грешна, Марти! Тя дойде изведнъж, понесе ни във вихъра си и ни погълна. Никога не съм си представяла, че е възможно да има такава любов.
- Любовта не е грешна, Айлин! Може би грешката е в нас, хората. Може би не сме научени да признаем, че сме безсилни пред нея. Любовта или я има или не в брака. Не може да чакаме да се появи с течение на времето или да се възроди ако е била потушена. Просто трябва да я пуснем на свобода, ако си е отишла от нас. И когато след време я намерим на друго място вече знаем, че сме един от онези щастливци, които са я познали. Защото има и такива, които цял живот живеят в брак без любов, вкопчени в някой, който не ги обича, от страх, пропускайки онази велика любов, за които всички мечтаят, само защото не са имали куража да я потърсят и да повярват. Човек трябва да бъде смел, дори с риск да се опари от любов.
- Благодаря ти, Марти! Знам какво ти е коствало докато стигнеш дотук.
- Човек се учи от болката, скъпа. Понякога разбираш нещата по трудния начин. Знаеш, че и на вас няма да ви е никак лесно в това положение, в което се намирате, особено като има толкова засегнати страни, интереси и деца...
- Забравяш и още нещо, Марти, с което половината от хората в този град не биха се примирили, а именно, че аз съм с различен произход.
- Хайде стига, Айлин, в кое време живеем! Какво значение има пък това? Придаваш твърде голяма важност на нещо толкова незначително.Не бива да се тревожиш за това,едва ли това е най-големия ти проблем.
- Глупаво е, наистна, Марти и незначително за теб и хората като теб, които не си изграждат мнението за даден човек по думите на другите, че е такъв или онакъв. Ще се изненадаш обаче колко хора са зле настроени към различните от тях, независимо в какво отношение. Случвало ми се е да отида някъде и да чуя как си шепнат „Много е сериозна, обаче...туркиня! Сякаш това е някаква страшна диагноза или вирус, който може да ги застрашава.
- Наистина ли? Та аз познавам сума ти хора, помаци и чисти турци, които са най-гостоприемните и страхотни хора. Та наблизо има много села, в които живеят трето поколение турци, а дори не знаят турски, защото винаги са живели тук. Божее, какви глупости! Това си е чиста дискриминация!
- Така е. Добре, че повечето хора мислят с главите си. За съжаление обаче хора като родителите на Виктор никога не биха приели сина им да се разведе или пък ако евентуално се стигне дотам, никога не биха приели да има връзка с туркиня. Представяш ли си какъв позор, женена с дете, че и с друга религия! Айлин се засмя, но в смеха и Мартина долови горчивина.
- Знаеш ли, Айлин! Човек трябва да се оценява по достойнствата му, по това какво прави и какъв човек е. Тези, които не го разбират, мога само да съжалявам. Всичко ще се нареди когато му дойде времето. Просто трябва да си търпелива, скъпа моя.
- Знам, че това, което изпитвам е истинско, най-истинското нещо, което всеки човек би пожелал и няма да се предавам, Марти! Заради такава любов човек заслужава дори да умре!
- Никой няма да умира, глупаче! Имате да свършите много работа преди да помислите за това.
- Не можеш да си представиш колко съм щастлива, че имам приятел като теб до себе си. Понякога животът ни събира с хора, които остават в сърцата ни завинаги. Мислиш ли, че нашата среща е била случайна, Марти, защото аз не вярвам, че нещата се случват без причина.
- Може би така е трябвало да се случи, Айлин. Животът ни поднася изненади, среща ни и ни разделя с хора. Някои си тръгват и дори не си спомняш за тях, а други остават с теб и в най-трудните ти моменти. Затова трябва да ценим всеки момент от живота си и приятелите, които имаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар