Виктор лежеше в тъмното и се усмихваше. Мислеше си за всички прекрасни моменти, които имаха с Айлин. Никога не беше предполагал, че може отново да се влюби някога. Откакто отношенията му с Нора бяха достигнали до окончателната точка на замръзване животът му си течеше в добре познатия от години ритъм. Прекарваше повече време в работата си и клиниката до голяма степен заместваше семейството му. Отдавна беше разбрал, че с Нора са твърде различни, за да обсъжда с нея каквото и да било. Според нея Виктор все хвърчал в облаците, а животът е тук и сега. Житейските им философии бяха толкова далече една от друга, че беше невъзможно да срещнат по средата в границите на един човешки живот. Навиците, вкусовете и интересите също. ‘Едно необмислено добре решение може да преобърне живота ти’, мислеше си Виктор. Това, което го караше все още да стои в къщи бяха двете им прекрасни деца, които обичаше с цялото си сърце. Обичаше да прекарва времето си с тях. В събота обикновено ги водеше на излет в гората. Имаха си една специална полянка с едно ябълково дърво, където обикновено си правеха пикник, а после играеха на топка и на се гонеха между дърветата. В четвъртъците ходеше обикновено да гледа тренировката по баскетбол на Теодор. Вечерите обикновено прекарваше в спалнята си, гледаше телевизия, четеше книги или си правеше фигурки от коркови тапи. Не позволяваше на Нора да нахълтва тук, това беше негово владение и му даваше спокойствието, от което имаше нужда. Този брак го изтощаваше психически. Още от самото начало не тръгна добре. Не се караха, е, имаха няколко по сериозни сканадала през годините, но в общи линии бракът им креташе между коловозите на сивото ежедневие и безразличието. Не знам кое е по-лошото скандалите или безразличието. Дали изобщо трябва да сравняваме две достътъчно лоши страни, но скандалите са израз на някакви чувства, на някакво отношение, макар и не дотам хубаво докато безразличието е лишено от емоции;просто няма нищо,нищо... Няколко пъти се беше опитал да говори с Нора, да и обясни, че това положение не е в полза на никого, че един развод не е края на света. По-добре да се разделят сега, когато и двамата са все още в разцвета на силите си и имат възможност да започнат живота си отначало. Нора обаче не искаше и да чуе. „Децата ми няма да са деца на разведени родители, Виктор и аз няма да съм изоставена жена! - казваше тя.”
-Мислиш ли, че децата не усещат когато родителите им не се обичат, Нора? Още са малки, не разбират какво се случва между нас, но го усещат. Или мислиш, че това е по-малко болезнено, отколкото ако родителите им са разделени! Истината е, че си обсебена от нашия брак, умираш от ужас какво ще кажат хората, ако разберат. Не ти пука толкова за мен, колкото за общественото ти положение, ако се разведем. И нека ти кажа нещо : ти вече си изставена жена, от много, много дълго време.
-Върви на майната си, нещастник - изкрещя Нора и се нахвърли върху него. Опита се да одраска лицето му, но не успя и се разплака от безсилие. Виктор използва момента да излезе от стаята. Нора го замери с попадналата и под ръка ваза, която се удари в рамката на вратата и се разби на хиляди парченца.
Това беше последния път, когато беше говорил с нея на тази тема. Беше му казала, че каквото и да става никога няма да му даде развод. Но това не можеше да го накара да я обича. Беше с него, но само на хартия. Нима човек може да е доволен, че има физическото присъствие на някой у дома си. Какво значение има дали е там или го няма, когато умът му е другаде. Понякога обаче хората са големи мазохисти. Обичат да се измъчват и това ги поддържа живи. Странното е, че наистина има хора, които обичат да страдат и живеят, за да се оплакват от страданията си. Виктор реши да остави нещата така за известно време. През това време се случиха и доста други неща, които погълнаха вниманието им. Теодор се готвеше за изпитите в края на годината и желанието му беше да продължи в специализирано училище. Три пъти седмично ходеше на допълнителни уроци, отделно на тренировки на отбора по баскетбол. Малката Дани пък хвана някакъв остър вирус и се наложи да остане в болница за едва седмица, като се редуваха кой да спи при нея. Братът на Виктор, който живееше в Австралия щеше да идва със семейството си за празниците, изобщо голяма лудница. И така улисани в нещата, които се случваха, времето летеше и съвсем скоро щеше да дойде Коледа.
Още една Коледа, мислеше си Виктор загледан в тъмното, още една от многото, които не искаше да прекара в преструвки за весело изкарване с Нора. Имаше чувството, че се задушава, искаше му се да избяга толкова надалече, че да не чува престорения и смях и фалшивите полжелания. Тази Коледа Теодор щеше да изкара с приятели и щеше да е още по-непоносима. Добре, че поне брат му ще дойде.
Виктор съвсем се разсъни. Стана от леглото и отиде до прозореца. Искаше да усети зимния хлад с лицето си. Странно как може да помиришеш студа, но я се опитай да опишеш този мирис. Някой неща може да усетиш и помиришеш само със сетивата си. Беше пълнолуние. Ноща беше скована от студа и улицата пустееше. Сивкава мъгла се беше увила около уличните лампи и правеше светлината по-приглушена. Първите нетърпеливи съседи вече бяха сложили коледните лампички и те примигваха весело на фона на празната улица. ‘Как ми се иска да бъда с теб на Коледа, Айлин’ прошепна Виктор. Айлин беше най-красивото нещо, което се беше случвало в живота му от много години насам и още от първия миг, когато я видя знаеше, че това няма да бъде просто едно увлечение, а жената, която е искал през целия си живот. Може би за някои ще прозвучи смешно или пресилено, но Виктор знаеше. Сърцето му му беше казало, а то има способността безпогрешно да разпознава истинската любов!
Спомни си когато дойде в кабинета му и подаде ръка за поздрав. Той се разтрепери, коленето му омекнаха, за момент усети, че костите му сякаш са се превърнали в пластелин и всеки момент може да се разпадне на земята. Това беше сякаш го беше ударил ток. Той, разбира се, не знаеш какво е да те удари ток, но беше сигурен, че усещането е същото. Не само защото беше толкова красива и млада, не само защото имаше най-прекрасната усмивка на света, просто беше усетил, че сърцата им бият в един ритъм.Може би това беше едно от най-трудните неща на света, да намериш „твоя”човек и после да направиш всичко възможно да бъдеш с него. А това понякога изисква много смелост, защото можеш да откриеш човека за теб в най-неподходящ и неочакван момент, защото може да ти се наложи да вземеш тежко решение. А това в повечето случаи е свързано с много хора, които ще нараниш. Но ако не го направиш до края на живота си ще се обвиняваш, че не си бил достатъчно силен. Трудна беше тяхната любов с Айлин. Любов, която трябваше да остане скрита за хорските погледи, а как да пазиш в тайна такива чувства! Времето, което прекарваха заедно никога не беше достатъчно, но ситуацията беше сложна. Животът поднася неочаквани изненади. Среща ни с хора в неподходящо време и изисква да направим един или друг избор. Но може би само така можем да разберем, че си струва всичко, което сме направили! Колко лесно само щеше да бъде ако и двамата бяха свободни! „Какво значение обаче имаше това за любовта! Никакво! - мислеше си Виктор, - само щяхме да сме спокойни да изразяваме любовта си открито, но и това ще стане!” Имаше стотици примери на известни хора, изживели най-вълнуващите си любови тайно. Любов, по която са тъгували до края на живота си. Но той не би позволил да се случи нещо подобно с тях.
Спомни си първата им вечер заедно. Беше в началото на декември минала година, горе-долу по същото време. Толкова беше развълнуван и в същото време леко притеснен. Това нямаше да му бъде първата изневяра. През годините му се случваше да преспи с някоя колежка по време на семинар или някое празнично парти с клиниката. Но сега беше различно. Това беше специална вечер за него, сякаш за първи път отиваше на среща с жената, която обича.И това може би беше самата истина, защото никога не беше обичал друга жена.Беше нетърпелив да дойде края на седмицата и си представяше срещатата им. И ето, че най-накрая беше петък. Виктор резервира една чудесна дървена вила в един горски комплекс недалеч от града, за да може ако има нещо бързо да реагират. Избраха петъка, когато отделението на болницата имаше Коледно парти и щеше да е лесно Айлин да се измъкне под предлог, че ще остане да спи у сестра си. Щеше да е пълно с народ и на никой нямаше да му направи впечатление ако си тръгне рано. Настроението вече се беше повишило и се бяха развихрили на дансинга когато Виктор и позвъни. Беше спрял малко по-надолу в уличката, където нямаше опасност някой да ги забележи. Видя я да излиза на фона на светлината от уличната лампа и сърцето му се разтуптя още по-силно. Беше започнало да вали слаб дъжд и когато Айлин влезе в колата по косата и лицето и имаше блестящи капчици. В този миг на Виктор му се стори, че не е виждал по-красиво нещо от Айлин. Сякаш беше някакво горско видение, което е бягало през гората и е намерило спасение при него. Малко след като потеглиха, Виктор спря колата и я целуна за първи път. Беше неповторимо усещане. Никога не беше изпитвал нещо подобно преди.
-Господи, Айлин, откога чакам този момент - каза той и я прегърна.
- Аз също, Виктор, аз също - усмихна се Айлин и се сгуши в него.
Дъждът се усилваше и скоро премина в сняг. Трябваше да побързат, защото пътят беше горски и не му беше много познат.
След двайсетина минути видяха първите вили сред дърветата. Навремето това беше много известен почивен комплекс, имаше и детски лагер по-нагоре, но с течение на времето беше занемарен и не се стопанисваше добре. Част от комплекса беше даден на частни предприемачи, а останалото беше съборено като земята се разпродаде и скоро след това се появиха частни вили. Беше много красиво сред величествените борове и реката, минаваща наблизо. Имаше красив не много голям водопад близо до една от вилите. Лятото край него се събираха почиващи, които събираха тен или си топяха краката в студения вир, образуван между големите камъни. Беше пълно с боровинкови храсти, малини и горски ягоди. През зимата обаче почти нямаше хора, ако изключим хората от ловните дружинки, които не толкова ловяха дивеч, колкото обръщаха чаши с вино, замезвайки с луканка и суджук. Но от време на време идваха и страстни планинари, които правеха преходи и се разхождаха когато времето позволяваше това. Виктор се беше сетил за това място и беше много доволен от това. Беше идеално място за двама влюбени, които могат да се скрият и да се отдадат на любовта си, без да се озъртат и без да бъдат постоянно нащрек дали някой няма да ги види.
Слязоха от колата и се отправиха към вилата на собственика да вземат ключа.
-Мислиш ли, че децата не усещат когато родителите им не се обичат, Нора? Още са малки, не разбират какво се случва между нас, но го усещат. Или мислиш, че това е по-малко болезнено, отколкото ако родителите им са разделени! Истината е, че си обсебена от нашия брак, умираш от ужас какво ще кажат хората, ако разберат. Не ти пука толкова за мен, колкото за общественото ти положение, ако се разведем. И нека ти кажа нещо : ти вече си изставена жена, от много, много дълго време.
-Върви на майната си, нещастник - изкрещя Нора и се нахвърли върху него. Опита се да одраска лицето му, но не успя и се разплака от безсилие. Виктор използва момента да излезе от стаята. Нора го замери с попадналата и под ръка ваза, която се удари в рамката на вратата и се разби на хиляди парченца.
Това беше последния път, когато беше говорил с нея на тази тема. Беше му казала, че каквото и да става никога няма да му даде развод. Но това не можеше да го накара да я обича. Беше с него, но само на хартия. Нима човек може да е доволен, че има физическото присъствие на някой у дома си. Какво значение има дали е там или го няма, когато умът му е другаде. Понякога обаче хората са големи мазохисти. Обичат да се измъчват и това ги поддържа живи. Странното е, че наистина има хора, които обичат да страдат и живеят, за да се оплакват от страданията си. Виктор реши да остави нещата така за известно време. През това време се случиха и доста други неща, които погълнаха вниманието им. Теодор се готвеше за изпитите в края на годината и желанието му беше да продължи в специализирано училище. Три пъти седмично ходеше на допълнителни уроци, отделно на тренировки на отбора по баскетбол. Малката Дани пък хвана някакъв остър вирус и се наложи да остане в болница за едва седмица, като се редуваха кой да спи при нея. Братът на Виктор, който живееше в Австралия щеше да идва със семейството си за празниците, изобщо голяма лудница. И така улисани в нещата, които се случваха, времето летеше и съвсем скоро щеше да дойде Коледа.
Още една Коледа, мислеше си Виктор загледан в тъмното, още една от многото, които не искаше да прекара в преструвки за весело изкарване с Нора. Имаше чувството, че се задушава, искаше му се да избяга толкова надалече, че да не чува престорения и смях и фалшивите полжелания. Тази Коледа Теодор щеше да изкара с приятели и щеше да е още по-непоносима. Добре, че поне брат му ще дойде.
Виктор съвсем се разсъни. Стана от леглото и отиде до прозореца. Искаше да усети зимния хлад с лицето си. Странно как може да помиришеш студа, но я се опитай да опишеш този мирис. Някой неща може да усетиш и помиришеш само със сетивата си. Беше пълнолуние. Ноща беше скована от студа и улицата пустееше. Сивкава мъгла се беше увила около уличните лампи и правеше светлината по-приглушена. Първите нетърпеливи съседи вече бяха сложили коледните лампички и те примигваха весело на фона на празната улица. ‘Как ми се иска да бъда с теб на Коледа, Айлин’ прошепна Виктор. Айлин беше най-красивото нещо, което се беше случвало в живота му от много години насам и още от първия миг, когато я видя знаеше, че това няма да бъде просто едно увлечение, а жената, която е искал през целия си живот. Може би за някои ще прозвучи смешно или пресилено, но Виктор знаеше. Сърцето му му беше казало, а то има способността безпогрешно да разпознава истинската любов!
Спомни си когато дойде в кабинета му и подаде ръка за поздрав. Той се разтрепери, коленето му омекнаха, за момент усети, че костите му сякаш са се превърнали в пластелин и всеки момент може да се разпадне на земята. Това беше сякаш го беше ударил ток. Той, разбира се, не знаеш какво е да те удари ток, но беше сигурен, че усещането е същото. Не само защото беше толкова красива и млада, не само защото имаше най-прекрасната усмивка на света, просто беше усетил, че сърцата им бият в един ритъм.Може би това беше едно от най-трудните неща на света, да намериш „твоя”човек и после да направиш всичко възможно да бъдеш с него. А това понякога изисква много смелост, защото можеш да откриеш човека за теб в най-неподходящ и неочакван момент, защото може да ти се наложи да вземеш тежко решение. А това в повечето случаи е свързано с много хора, които ще нараниш. Но ако не го направиш до края на живота си ще се обвиняваш, че не си бил достатъчно силен. Трудна беше тяхната любов с Айлин. Любов, която трябваше да остане скрита за хорските погледи, а как да пазиш в тайна такива чувства! Времето, което прекарваха заедно никога не беше достатъчно, но ситуацията беше сложна. Животът поднася неочаквани изненади. Среща ни с хора в неподходящо време и изисква да направим един или друг избор. Но може би само така можем да разберем, че си струва всичко, което сме направили! Колко лесно само щеше да бъде ако и двамата бяха свободни! „Какво значение обаче имаше това за любовта! Никакво! - мислеше си Виктор, - само щяхме да сме спокойни да изразяваме любовта си открито, но и това ще стане!” Имаше стотици примери на известни хора, изживели най-вълнуващите си любови тайно. Любов, по която са тъгували до края на живота си. Но той не би позволил да се случи нещо подобно с тях.
Спомни си първата им вечер заедно. Беше в началото на декември минала година, горе-долу по същото време. Толкова беше развълнуван и в същото време леко притеснен. Това нямаше да му бъде първата изневяра. През годините му се случваше да преспи с някоя колежка по време на семинар или някое празнично парти с клиниката. Но сега беше различно. Това беше специална вечер за него, сякаш за първи път отиваше на среща с жената, която обича.И това може би беше самата истина, защото никога не беше обичал друга жена.Беше нетърпелив да дойде края на седмицата и си представяше срещатата им. И ето, че най-накрая беше петък. Виктор резервира една чудесна дървена вила в един горски комплекс недалеч от града, за да може ако има нещо бързо да реагират. Избраха петъка, когато отделението на болницата имаше Коледно парти и щеше да е лесно Айлин да се измъкне под предлог, че ще остане да спи у сестра си. Щеше да е пълно с народ и на никой нямаше да му направи впечатление ако си тръгне рано. Настроението вече се беше повишило и се бяха развихрили на дансинга когато Виктор и позвъни. Беше спрял малко по-надолу в уличката, където нямаше опасност някой да ги забележи. Видя я да излиза на фона на светлината от уличната лампа и сърцето му се разтуптя още по-силно. Беше започнало да вали слаб дъжд и когато Айлин влезе в колата по косата и лицето и имаше блестящи капчици. В този миг на Виктор му се стори, че не е виждал по-красиво нещо от Айлин. Сякаш беше някакво горско видение, което е бягало през гората и е намерило спасение при него. Малко след като потеглиха, Виктор спря колата и я целуна за първи път. Беше неповторимо усещане. Никога не беше изпитвал нещо подобно преди.
-Господи, Айлин, откога чакам този момент - каза той и я прегърна.
- Аз също, Виктор, аз също - усмихна се Айлин и се сгуши в него.
Дъждът се усилваше и скоро премина в сняг. Трябваше да побързат, защото пътят беше горски и не му беше много познат.
След двайсетина минути видяха първите вили сред дърветата. Навремето това беше много известен почивен комплекс, имаше и детски лагер по-нагоре, но с течение на времето беше занемарен и не се стопанисваше добре. Част от комплекса беше даден на частни предприемачи, а останалото беше съборено като земята се разпродаде и скоро след това се появиха частни вили. Беше много красиво сред величествените борове и реката, минаваща наблизо. Имаше красив не много голям водопад близо до една от вилите. Лятото край него се събираха почиващи, които събираха тен или си топяха краката в студения вир, образуван между големите камъни. Беше пълно с боровинкови храсти, малини и горски ягоди. През зимата обаче почти нямаше хора, ако изключим хората от ловните дружинки, които не толкова ловяха дивеч, колкото обръщаха чаши с вино, замезвайки с луканка и суджук. Но от време на време идваха и страстни планинари, които правеха преходи и се разхождаха когато времето позволяваше това. Виктор се беше сетил за това място и беше много доволен от това. Беше идеално място за двама влюбени, които могат да се скрият и да се отдадат на любовта си, без да се озъртат и без да бъдат постоянно нащрек дали някой няма да ги види.
Слязоха от колата и се отправиха към вилата на собственика да вземат ключа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар