- Добре дошли! - поздрави ги собственика, един нисък на ръст, леко закръглен, с червендалесто лице и благ поглед човечец. - Донесохте ни сняг! - засмя се той, доволен от шегата си. - Всичко съм ви приготвил, камината бумти, яденето...ама айде сами ще видите. Ще останете доволни.
- Не се съмнявам,че всичко е наред, Пеше! - каза Виктор. - Благодаря за всичко и утре като тръгнем ще оставимключа на вратата.
- Нямаш грижа! - каза Пешо и им даде ключа.
Тяхната вила беше малко по-нагоре по пътечката, между два големи бора. Беше дървена с островърх покрив. Външната врата водеше в широк коридор, който обединяваше спалня, малка дневна с кухненски бокс и баня. Миришеше на дърво. Нищо не може да се сравни с аромата на дърво в жилището. Това те кара да усещаш уют и топлина.Сякаш дървото е връзката ти с усещането за дом, огъня с топлината на сърцето ти. Айлин отвори вратата на спалнята и ахна. Мебелировката не беше кой знае каква. Подът беше от дърво и беше покрит с малко кръгло килимче в оранжево и кафяво.В средата беше разположена спалнята, покрита с оранжева ковертюра, един гардероб в страни от прозореца и две нощни шкафчета. Не това обаче впечатли Айлин. На леглото бяха разпръснати цветчета от рози, на едната възглавница беше сложен красив букет от фрезии, чийто аромат изпълваше въздуха. А между цветята имаше картичка. Айлин затвори очи и леко поклати глава: - Виктор... После взе картичката „На моето красиво лунно сияние, Айлин с много любов. Виктор”
-Това е най-голямата изненада, която някой е правил за мен...благодаря ти, Виктор!
- Още не си видяла нищо - каза Виктор и я прегърна. Изведнъж нещо му проблясна и я пусна.
- Какво има? - учудено го погледна Айлин
- Този миг, как те държа в прегръдките си...сякаш вече съм правил...това е дежа вю...за първи път имам такова силно усещане за нещо.
- Нещо вече изживяно - каза Айлин и се усмихна. - Може би се познваме от предишен живот, кой знае...
- Кой знае...повтори Виктор и я поведе към дневната. - Между другото казват, че дежа ву не е спомен от предишен живот, обясняват нещо за способността на мозъка, макар че според мен никой не може да обясни необяснимите неща. Истината е, че на много хора им се случва да преживеят нещо, което са правели сякаш и преди, да видят някой за първи, но който сякаш познават отпреди или да почувстват нещо, което сякаш са почувствали и преди. Всички тези неща са малко странни и плашещи защото са необичайни, но в същото време изпитваш радостна тръпка от това, което си преживял, от усещането за нещо свръхестествено.
- Аз също вярвам, че има неща, които не могат да бъдат обяснени, колкото и на учените да им се иска да повярваме на теориите им. Човекът не е съвършен и не трябва да признае, че има неща, които се случват и пет пари не дават за теориите им. На мен например често пъти ми се случва да сънувам няколко пъти един и същи сън, толкова ясен и подробен, че все едно наистина съм там. И не можеш да си представиш как се почувствах, когато години след това видях същото място от съня си. Краката ми се разтрепериха. Беше една стара къща, изоставена и полуразрушена, потънала в бурени. В последствие се оказа, че някога там е живяла приятелка на майка ми, която е загинала трагично когато била на десет години. Интересно ми е научното обяснение на това...Струва ми се обаче, че не сме дошли да обсъждаме цяла вечер научните теории, нали? - засмя се Айлин.
- С теб мога да обсъждам и ядрена физика, скъпа, но сега мисля, че е време да отворим бутилка вино, какво ще кажеш?
Айлин вдигна ръце в знак на съгласие. Осветлението в дневната не беше включено. Вместо това огънят в камината бумтеше и хвърляше отблясъци в стаята. Мека светлина идваше и от свещите, които Виктор беше казал предварително да запалят. Подът тук също беше дървен, както в цялата вила. В средата на стаята и пред камината имаше две малки килимчета с битови мотиви. Диванът беше с тъмнокафява дамаска на оранжеви и зелени фигурки и стоеше до стената. На малката дървена маса пред него имаше голяма плетена панерка с плодове, поднос с бутилка вино с две чаши и голяма кошница с цветя. Айлин плесна с ръце. - Това е най-романтичната среща в живота ми, Виктор. Никога не съм се чувствала толкова специална, както сега. Благодаря! Толкова се развълнува, че усети как очите и се замрежват от напиращите сълзи.
-Айлин, Айлин, за теб бих направил всичко! - Виктор я прегърна. Наистина вярваше в това, което казва. Това беше незабравима нощ и за двамата. Най-накрая можеха да останат насаме един с друг и да се насладят на любовта си. Светът сякаш беше спрял, те бяха там, във вихъра на своите чувства, неспособни да чуват и виждат, а само да чувстват това, което ги изгаряше отвътре. В един момент бяха две души слята в едно едно цяло на място, където само влюбените знаят. Отдадени един на друг почти не им остана време за сън. Когато се излегнаха на килима пред камината минаваше три часа. Бяха се умълчали и гледаха пламъците, унесени в собствените си мисли.
- Обичам да гледам пламъка - каза Айлин. - Толкова е примамлив. Понякога ти се иска да го пипнеш, да усетиш топлината му. Понякога желанието да го направиш е толкова силно, че протягаш ръка, но знаеш, че ще се изгориш. И се отказваш, защото може да те заболи. Но не е така с любовта, нали, Виктор? Макар че и тя е като пламъка. Може да те изгори и да те заболи. Работата е там, че трябва да направиш избор, да се докоснеш ли до нея или само да мечтаеш, да се пресегнеш и да се опариш или да я оставиш да си иде. Понякога си мисля, че всичко в този живот се свежда до правилния избор, до смелостта да вземеш от живота това, което искаш. Независимо от обстоятелствата, от хората и всичко останало.
- Не се съмнявам,че всичко е наред, Пеше! - каза Виктор. - Благодаря за всичко и утре като тръгнем ще оставимключа на вратата.
- Нямаш грижа! - каза Пешо и им даде ключа.
Тяхната вила беше малко по-нагоре по пътечката, между два големи бора. Беше дървена с островърх покрив. Външната врата водеше в широк коридор, който обединяваше спалня, малка дневна с кухненски бокс и баня. Миришеше на дърво. Нищо не може да се сравни с аромата на дърво в жилището. Това те кара да усещаш уют и топлина.Сякаш дървото е връзката ти с усещането за дом, огъня с топлината на сърцето ти. Айлин отвори вратата на спалнята и ахна. Мебелировката не беше кой знае каква. Подът беше от дърво и беше покрит с малко кръгло килимче в оранжево и кафяво.В средата беше разположена спалнята, покрита с оранжева ковертюра, един гардероб в страни от прозореца и две нощни шкафчета. Не това обаче впечатли Айлин. На леглото бяха разпръснати цветчета от рози, на едната възглавница беше сложен красив букет от фрезии, чийто аромат изпълваше въздуха. А между цветята имаше картичка. Айлин затвори очи и леко поклати глава: - Виктор... После взе картичката „На моето красиво лунно сияние, Айлин с много любов. Виктор”
-Това е най-голямата изненада, която някой е правил за мен...благодаря ти, Виктор!
- Още не си видяла нищо - каза Виктор и я прегърна. Изведнъж нещо му проблясна и я пусна.
- Какво има? - учудено го погледна Айлин
- Този миг, как те държа в прегръдките си...сякаш вече съм правил...това е дежа вю...за първи път имам такова силно усещане за нещо.
- Нещо вече изживяно - каза Айлин и се усмихна. - Може би се познваме от предишен живот, кой знае...
- Кой знае...повтори Виктор и я поведе към дневната. - Между другото казват, че дежа ву не е спомен от предишен живот, обясняват нещо за способността на мозъка, макар че според мен никой не може да обясни необяснимите неща. Истината е, че на много хора им се случва да преживеят нещо, което са правели сякаш и преди, да видят някой за първи, но който сякаш познават отпреди или да почувстват нещо, което сякаш са почувствали и преди. Всички тези неща са малко странни и плашещи защото са необичайни, но в същото време изпитваш радостна тръпка от това, което си преживял, от усещането за нещо свръхестествено.
- Аз също вярвам, че има неща, които не могат да бъдат обяснени, колкото и на учените да им се иска да повярваме на теориите им. Човекът не е съвършен и не трябва да признае, че има неща, които се случват и пет пари не дават за теориите им. На мен например често пъти ми се случва да сънувам няколко пъти един и същи сън, толкова ясен и подробен, че все едно наистина съм там. И не можеш да си представиш как се почувствах, когато години след това видях същото място от съня си. Краката ми се разтрепериха. Беше една стара къща, изоставена и полуразрушена, потънала в бурени. В последствие се оказа, че някога там е живяла приятелка на майка ми, която е загинала трагично когато била на десет години. Интересно ми е научното обяснение на това...Струва ми се обаче, че не сме дошли да обсъждаме цяла вечер научните теории, нали? - засмя се Айлин.
- С теб мога да обсъждам и ядрена физика, скъпа, но сега мисля, че е време да отворим бутилка вино, какво ще кажеш?
Айлин вдигна ръце в знак на съгласие. Осветлението в дневната не беше включено. Вместо това огънят в камината бумтеше и хвърляше отблясъци в стаята. Мека светлина идваше и от свещите, които Виктор беше казал предварително да запалят. Подът тук също беше дървен, както в цялата вила. В средата на стаята и пред камината имаше две малки килимчета с битови мотиви. Диванът беше с тъмнокафява дамаска на оранжеви и зелени фигурки и стоеше до стената. На малката дървена маса пред него имаше голяма плетена панерка с плодове, поднос с бутилка вино с две чаши и голяма кошница с цветя. Айлин плесна с ръце. - Това е най-романтичната среща в живота ми, Виктор. Никога не съм се чувствала толкова специална, както сега. Благодаря! Толкова се развълнува, че усети как очите и се замрежват от напиращите сълзи.
-Айлин, Айлин, за теб бих направил всичко! - Виктор я прегърна. Наистина вярваше в това, което казва. Това беше незабравима нощ и за двамата. Най-накрая можеха да останат насаме един с друг и да се насладят на любовта си. Светът сякаш беше спрял, те бяха там, във вихъра на своите чувства, неспособни да чуват и виждат, а само да чувстват това, което ги изгаряше отвътре. В един момент бяха две души слята в едно едно цяло на място, където само влюбените знаят. Отдадени един на друг почти не им остана време за сън. Когато се излегнаха на килима пред камината минаваше три часа. Бяха се умълчали и гледаха пламъците, унесени в собствените си мисли.
- Обичам да гледам пламъка - каза Айлин. - Толкова е примамлив. Понякога ти се иска да го пипнеш, да усетиш топлината му. Понякога желанието да го направиш е толкова силно, че протягаш ръка, но знаеш, че ще се изгориш. И се отказваш, защото може да те заболи. Но не е така с любовта, нали, Виктор? Макар че и тя е като пламъка. Може да те изгори и да те заболи. Работата е там, че трябва да направиш избор, да се докоснеш ли до нея или само да мечтаеш, да се пресегнеш и да се опариш или да я оставиш да си иде. Понякога си мисля, че всичко в този живот се свежда до правилния избор, до смелостта да вземеш от живота това, което искаш. Независимо от обстоятелствата, от хората и всичко останало.
- Аз никога в живота си не съм рискувал. Просто не ми се е налагало. Но ако трябва да се изгоря, за да бъда с теб, дори няма да се замисля да подам ръката си, Айлин.
- Няма да ни е лесно. Има толкова неща, които правят положението още по-трудно: и двамата сме семейни, вярно нещастни в брака си, но все пак принудени по някакъв начин да сме с тях, имаме деца, имаме роднини, които няма да скачат от радост, когато разберат и на всичкото отгоре имаме различни религии.
- Я стига, Айлин! Това са глупости, религии, измислици. Религиите са измислени, за да държат хората в подчинение. Не вярвам на подобни измислици. Вярвам в хората, в това, което са, в нещата, които правят. Какво значение има кой каква религия има, особено сега в този свят, в който живеем. Бог е единствен за всички хора на света и аз мисля, че този Бог е самия човек, неговия дух, неговата сила и сремеж към съвършенство. Когато стигнеш до онова ниво, в което си в хармония със себе си може да кажеш, че си докоснал Бог. Поне за мен това означава, всичко друго е идолопоклонничество и празнодумие.
- Аз споделям мнението ти, Виктор, както и хляди други хора. Но знаеш какво мислят хората в този град, хората от поколението на родителите ти. За тях ще бъде лошо, че ще има развод в семейството. И не само това, ще бъде недопустимо да имаш отново връзка и то с разведена жена , с дете. Отгоре на всичко туркиня. Достатъчно лошо ли ти се струва за тях! Ще използват всеки коз, който имат, за да прекратят тази връзка, в момента, в който разберат за нея.”
- Това е истина, за съжаление, но не се страхувай!- Не ме разбирай погрешно, Виктор! Аз не се страхувам, само ти изтъквам това, което съм сигурна, че ще стане. Семейството на Николай също ще нададе вой до бога. Само за моето семейство съм спокойна, че ще застане зад мен, както винаги са правили. За тях моето щастие е над всичко. Ето защо трябва да сме много внимателни, докато не се почувстваме сигурни в това, което ще направим. За да си спестим излишните разправии сега. Не знам дали някой може да се подготви така, че да спести разочарованието и мъката на хората, които ще нарани. Но всеки един повод, който дадем сега ще доведе до излишни скандали, от които никой няма нужда. Нещата се развиват много бързо, но аз знам какво чувствам и знам, че е не е мимолетно.
- Готов съм да премина през всичко и няма да се откажа, Айлин! Мисля, че не напразно се срещнахме!Айлин го беше погледнала с онзи нежен поглед, който го беше накарал да се влюби от първия път, в който я видя. Пламъците осветяваше косата и и в очите и грееха
-Викторееее, Викторееее...Виктор сепнато се обърна към вратата.Така се беше потопил в спомените за първата им среща с Айлин, че не беше чул нито почукването по вратата, нито че Нора го викаше.В следващия момент главата на Нора се показа на вратата. - Какво правиш...глух ли си? - попита тя и хвърли подозрителен поглед в стаята, сякаш Виктор би могъл да скрие някого тук.
-Бях със слушалки - излъга Виктор. - Какво има
- Леля ти дойде на гости и иска да те види”„Леля ми...старата лисица”, - помисли си Виктор. Пак трябваше да слуша последните клюки от града и празни приказки. Изживяваше се като неусъществен репортер от жълт вестник, който умираше да се рови в живота на другите и да научава и най-добре скритите тайни. Обикновено идваше да направи някое сензационно , според нея, разкритие като искрено се забавляваше на ефекта, който оказваше разказа и. Какво ли беше надушила този път? Той си обу пантофите, които имититаха животински лапи и тръгна към хола. Знаеше, че ще ги вбеси, когато го видят обут в тях и това го накара весело да си подсвирне с уста.
- Няма да ни е лесно. Има толкова неща, които правят положението още по-трудно: и двамата сме семейни, вярно нещастни в брака си, но все пак принудени по някакъв начин да сме с тях, имаме деца, имаме роднини, които няма да скачат от радост, когато разберат и на всичкото отгоре имаме различни религии.
- Я стига, Айлин! Това са глупости, религии, измислици. Религиите са измислени, за да държат хората в подчинение. Не вярвам на подобни измислици. Вярвам в хората, в това, което са, в нещата, които правят. Какво значение има кой каква религия има, особено сега в този свят, в който живеем. Бог е единствен за всички хора на света и аз мисля, че този Бог е самия човек, неговия дух, неговата сила и сремеж към съвършенство. Когато стигнеш до онова ниво, в което си в хармония със себе си може да кажеш, че си докоснал Бог. Поне за мен това означава, всичко друго е идолопоклонничество и празнодумие.
- Аз споделям мнението ти, Виктор, както и хляди други хора. Но знаеш какво мислят хората в този град, хората от поколението на родителите ти. За тях ще бъде лошо, че ще има развод в семейството. И не само това, ще бъде недопустимо да имаш отново връзка и то с разведена жена , с дете. Отгоре на всичко туркиня. Достатъчно лошо ли ти се струва за тях! Ще използват всеки коз, който имат, за да прекратят тази връзка, в момента, в който разберат за нея.”
- Това е истина, за съжаление, но не се страхувай!- Не ме разбирай погрешно, Виктор! Аз не се страхувам, само ти изтъквам това, което съм сигурна, че ще стане. Семейството на Николай също ще нададе вой до бога. Само за моето семейство съм спокойна, че ще застане зад мен, както винаги са правили. За тях моето щастие е над всичко. Ето защо трябва да сме много внимателни, докато не се почувстваме сигурни в това, което ще направим. За да си спестим излишните разправии сега. Не знам дали някой може да се подготви така, че да спести разочарованието и мъката на хората, които ще нарани. Но всеки един повод, който дадем сега ще доведе до излишни скандали, от които никой няма нужда. Нещата се развиват много бързо, но аз знам какво чувствам и знам, че е не е мимолетно.
- Готов съм да премина през всичко и няма да се откажа, Айлин! Мисля, че не напразно се срещнахме!Айлин го беше погледнала с онзи нежен поглед, който го беше накарал да се влюби от първия път, в който я видя. Пламъците осветяваше косата и и в очите и грееха
-Викторееее, Викторееее...Виктор сепнато се обърна към вратата.Така се беше потопил в спомените за първата им среща с Айлин, че не беше чул нито почукването по вратата, нито че Нора го викаше.В следващия момент главата на Нора се показа на вратата. - Какво правиш...глух ли си? - попита тя и хвърли подозрителен поглед в стаята, сякаш Виктор би могъл да скрие някого тук.
-Бях със слушалки - излъга Виктор. - Какво има
- Леля ти дойде на гости и иска да те види”„Леля ми...старата лисица”, - помисли си Виктор. Пак трябваше да слуша последните клюки от града и празни приказки. Изживяваше се като неусъществен репортер от жълт вестник, който умираше да се рови в живота на другите и да научава и най-добре скритите тайни. Обикновено идваше да направи някое сензационно , според нея, разкритие като искрено се забавляваше на ефекта, който оказваше разказа и. Какво ли беше надушила този път? Той си обу пантофите, които имититаха животински лапи и тръгна към хола. Знаеше, че ще ги вбеси, когато го видят обут в тях и това го накара весело да си подсвирне с уста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар