Мартина беше отворила прозореца и протягайки ръка се опитваше да хване няколко снежинки. Първите снежинки за тази година. Наближаваше декември и времето чувствително застудяваше. Обикновено декември беше топъл в този район, даже последните години седмица преди Коледните празници човек се чудеше Коледа ли ще празнуват или Великден. Но тази година студа дойде доста по-рано. Беше неделя сутрин и градът все още спеше. Оголените дървета и улиците бяха посивели от студа и много напомняше на зимен пейзаж на Левитан. Като ученичка самата тя рисуваше репродукции на Левитан за часовете по рисуване.
Яна все още спеше. Предишния ден бяха на детски рожден ден, който премина в домашно парти и се измори от игра с децата. Беше едно умно малко момиченце, което както всички четири годишни понякога задаваше неудобни въпроси. Двете с Дани, момиченцето на Айлин бяха големи разбойнички. Измисляха куп щуротии и после гледаха с толкова невинен поглед, че сърце не му даваше на човек да им се скара. Мартина отиде в кухнята и включи кафе-машината. Скоро аромата на кафето се носеше из апартамента, а тя на шега се направи, че души въздуха и примижа от удоволствие. Кафето беше нещо, от което не можеше да се откаже. Аромата му в кухнята в ден като този само подсилваше чувството за топлина и уют в красиво подредения и дом. Нямаше нищо по-приятно да гледаш как вали сняг докато седиш в топлата стая с чаша кафе или чай в ръка. Снощи си прекараха чудесна вечер по женски с децата. Понякога жените имат нужда от такива вечери, да се отпуснат, да си поговорят за женски работа и да си поговорят глупости. Интересно е как говоренето на глупости поняга ти действа толкова освежаващо. Мартина се шегуваше, че това е начина и да се разтоварва от стреса, макар че до голяма степен може би беше права. В ежедневието си винаги сме толкова внимателни да не кажем или направим нещо направилно или глупаво, че сме винаги нащрек, не можем да се отпуснем с риск да не създадем у някой лошо впечатление.
Мартина разкърши рамене. Малко се беше схванала, сигурно защото стоеше до отворения прозорец вчера. Не можаха да говорят много с Айлин на рождения ден, но имаха уговорка за днес да се видят. Имаше чувството, че иска нещо да и каже. Притесняваше се за нея и в същото време се страхуваше да не си навлече непрятности с Николай. Любовта и с Виктор я опияняваше и тя не мислеше за нищо друго. А това вече беше опасно. Опасно за нея самата. Мартина я подкрепяше и окуражаваше да се бори за любовта си, но напоследък любовта я заслепяваше и Айлин беше непредпазлива. Сякаш не и пукаше дори и целия свят да разбере за връзката и с Виктор. Беше казала, че се е изморила да се крие, че може би и се иска вече всички да знаят и да спре тази тайна любов. Мартина обаче мислеше, че още не му е дошло времето, особено пък когато и двамата са все още женени. Причината за това не бяха Виктор и Айлин, разбира се. Причината беше, че нито Нора, нито Николай можеха да приемат и да преглътнат факта, че са заменени от някой друг. Още повече, че Николай в безсилето си ставаше агресивен и кой знае какво можеше да направи. Мартина се запозна с него веднъж, когато беше отишла да види Айлин. Бяха се засичали още няколко пъти и кой знае защо Николай никога не правеше проблеми, когато Айлин беше с нея. Много пъти и беше служила за прикритие, когато искаше да бъде с Виктор и и помагаше, когато имаше нужда. Мартина, една стара приятелка на Виктор от деца и сестрите на Айлин се бяха превърнали в най-големите поддръжници на любовта на Виктор и Айлин. Може би защото самите те вярваха в любовта! Трябваше да поговори с Айлин. Страхуваше се, че нещата може да излязат на яве, преди да са готови за това. Хората започваха да шушукат, а това хич не беше добре.
От собствен опит знаеше, че почнат ли хората да шушукат, скоро всичко ще се разбере. Имаше хора, за които само споменаването на нещо подобно беше достатъчна причина да започнат да любопитстват, да наблюдават и да се ровят докато не изкопчат и най-малката подробност от живота на хората, без да се замислят до какво може да доведе това. За някои обаче това си беше своеобразен тип спорт, човешките съдби, в които се ровеха ги подържаха във форма и изпитваха истинска наслада от това, което вършеха. Просто поредната клюка, а какво се случваше оттам нататък не беше тяхна грижа. Мартина знаеше много добре какво щеше да стане, когато връзката на Виктор излезе наяве. Щяха да се нахвърлят върху тях като кучета, да размахват укорително с пръсти, да цъкат с език и всичко щеше да се стовари с най-голяма сила върху Айлин. Не защото беше по-„виновна”, а просто защото така е прието, че жената е причина за това, тя е „примамила” мъжа и го е „откъснала” от „любящото” семейство. Мартина не беше чула нищо конкретно. Тя се срещаше с много хора на работата си и съвсем скоро чу как две майки обсъждаха доктор Виктор Стефанов. Тя изобщо не беше обърнала внимание на разговора им когато чу името на Виктор.” Чудя се какво им става на едни мъже, бе...ужас!, казваше едната” ...имат положение, деца, жена за пример, а хукнали по разни...”
„Ама то онази сто процента го е подмамила. Кой знае каква е...някои само такива мъже преследват..”
„Май е някаква студентка....”
Мартина леко се усмихна „Ето как се раждат слуховете”. Беше добре, че само предполагаха коя е жената, но беше въпрос на време да се разбере и това.
Самата тя в миналото имаше подобна връзка и я пазеше толкова ревностно, че в крайна сметка никой не разбра. Това беше много добре, още повече, че не ставаше въпрос за общо бъдеще, а само за приятно прекарано време и за двамата.
Снегът се беше засилил. Снежинките бяха станали по-плътни и тромави, като огромни, слепи пеперуди, които се лутаха из въздуха и не знаеха накъде да летят. Мартина реши да направи ябълков щрудел. Яна много го обичаше. Обикновено в неделя все правеше някакъв десерт.
Малко по-късно следобяд дойде Айлин с Дани. Мартина им беше подготвила специални комплекти за изработване на момичешки бижута. Имаше различни цветове мъниста, шнурчета, пластмасови фигурки, лепило и каквото се сетиш за изработването на детски гривни , гердани и обеци. Двете весело изтичаха и се усамотиха в стаята на Ния.
- Ще направя кафе, Айлин. Има и десерт! - весело намигна Мартина.
- Няма да ми навреди някоя и друга калория” каза Айлин.
- Любовта те изтощава май - закачи я Мартина, а после сериозно каза: - А сега сериозно...добре ли си, Айлин?
- Чувствам се така, както и в първия момент от нашата връзка и от това няма нищо по-хубаво! Представяш ли си, Марти! Мина почти година, откакто сме заедно, а все едно беше вчера. Познаваме се толкова добре, отгатваме желанията си и дори ни е хубаво да си помълчим заедно. Заради такива моменти си струва човек да живее. Никога не съм била по-щастлива, никога.
- Радвам се за теб, скъпа, но...знаеш ли...притеснявам се ...чух някои да шушукат по адрес на Виктор. Иска ми се да внимаваш повече и...
- Изморих се да внимавам, Марти...каквото има да става-да става!
- Така е, но не бива да го предизвикваме, нали? Освен това вие все още не сте свободни и всичко ще се стовари отгоре ви. Не го правете още по-сложно, отколкото е! Мисля, че трябва да уредиш нещата с Николай...говори с адвокат.
- И аз така мисля...време е да предприема тази крачка. Николай няма да бъде очарован. Кой знае какво ще направи, но не ме интересува. Аз знам какво искам от живота си.
- А дали Виктор?...
- Дали ще се разведе ли?...Нора му създава много проблеми. Не иска и да чуе за развод. Окупирала се е здраво около родителите му и децата и по всякакъв начин се опитва да го държи близо до себе си, но всичко ще се оправи. Добре, че вече не е нужно да имаш съгласието на другия да се разведеш. Това обаче изисква повече време, отколкото ни се иска.
- Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен!
- Знам и съм ти благодарна, Марти!...А ти? Нещо ново при теб?
- Освен работата и грижите по Яна, дааа, има и нещо ново. Запознах се с един човек и може би нещо ще се случи от цялата тази история – каза загадъчно Марти.
- Е, разказвай!
- Не още, Айлин, много е рано...но обещавам, че когато има нещо за разказване с удоволствие ще го направя...ха, ама ти не каза нищо за сладкиша ми! - смени темата Мартина.
Истината беше, че наистина все още нямаше много за разказване. Беше се запознала с един мъж съвсем случайно на едно събиране с колегите си. Заедно с тях в същия ресторант имаше и друга група, служители в местен банков клон, които също празнуваха. Тя забеляза хубавия мъж със светли очи, който от време на време и хвърляше скрити погледи. Както се случва на подобни сбирки, с напредването на времето и изпразването на чашите настроението се покачваше, дистанцията се стопява и скоро двете групи се бяха слели в обща група празнуващи хора. Мартина обичаше сбирките с колегите си. На работа винаги бързаха, разминаваха се по коридорите бързо, даже понякога не се забелязваха, гонейки поредната задача, нямаше време да си поговорят, да се посмеят, да се позабавляват. Но за сметка на това успешно се справяха на празниците. Хората, които идваха обикновено бяха едни и същи, хора, които умееха да се забавляват и се чувстваха добре заедно. Същите тези хора излизаха след работа, веднъж седмично обядваха в един ресторант наблизо и веднъж месечно излизаха да танцуват. Марти посещаваше повечето сбирки, само вечерните пропускаше от време на време, защото не и се искаше да оставя всеки път Яна на сестра си.
Яна все още спеше. Предишния ден бяха на детски рожден ден, който премина в домашно парти и се измори от игра с децата. Беше едно умно малко момиченце, което както всички четири годишни понякога задаваше неудобни въпроси. Двете с Дани, момиченцето на Айлин бяха големи разбойнички. Измисляха куп щуротии и после гледаха с толкова невинен поглед, че сърце не му даваше на човек да им се скара. Мартина отиде в кухнята и включи кафе-машината. Скоро аромата на кафето се носеше из апартамента, а тя на шега се направи, че души въздуха и примижа от удоволствие. Кафето беше нещо, от което не можеше да се откаже. Аромата му в кухнята в ден като този само подсилваше чувството за топлина и уют в красиво подредения и дом. Нямаше нищо по-приятно да гледаш как вали сняг докато седиш в топлата стая с чаша кафе или чай в ръка. Снощи си прекараха чудесна вечер по женски с децата. Понякога жените имат нужда от такива вечери, да се отпуснат, да си поговорят за женски работа и да си поговорят глупости. Интересно е как говоренето на глупости поняга ти действа толкова освежаващо. Мартина се шегуваше, че това е начина и да се разтоварва от стреса, макар че до голяма степен може би беше права. В ежедневието си винаги сме толкова внимателни да не кажем или направим нещо направилно или глупаво, че сме винаги нащрек, не можем да се отпуснем с риск да не създадем у някой лошо впечатление.
Мартина разкърши рамене. Малко се беше схванала, сигурно защото стоеше до отворения прозорец вчера. Не можаха да говорят много с Айлин на рождения ден, но имаха уговорка за днес да се видят. Имаше чувството, че иска нещо да и каже. Притесняваше се за нея и в същото време се страхуваше да не си навлече непрятности с Николай. Любовта и с Виктор я опияняваше и тя не мислеше за нищо друго. А това вече беше опасно. Опасно за нея самата. Мартина я подкрепяше и окуражаваше да се бори за любовта си, но напоследък любовта я заслепяваше и Айлин беше непредпазлива. Сякаш не и пукаше дори и целия свят да разбере за връзката и с Виктор. Беше казала, че се е изморила да се крие, че може би и се иска вече всички да знаят и да спре тази тайна любов. Мартина обаче мислеше, че още не му е дошло времето, особено пък когато и двамата са все още женени. Причината за това не бяха Виктор и Айлин, разбира се. Причината беше, че нито Нора, нито Николай можеха да приемат и да преглътнат факта, че са заменени от някой друг. Още повече, че Николай в безсилето си ставаше агресивен и кой знае какво можеше да направи. Мартина се запозна с него веднъж, когато беше отишла да види Айлин. Бяха се засичали още няколко пъти и кой знае защо Николай никога не правеше проблеми, когато Айлин беше с нея. Много пъти и беше служила за прикритие, когато искаше да бъде с Виктор и и помагаше, когато имаше нужда. Мартина, една стара приятелка на Виктор от деца и сестрите на Айлин се бяха превърнали в най-големите поддръжници на любовта на Виктор и Айлин. Може би защото самите те вярваха в любовта! Трябваше да поговори с Айлин. Страхуваше се, че нещата може да излязат на яве, преди да са готови за това. Хората започваха да шушукат, а това хич не беше добре.
От собствен опит знаеше, че почнат ли хората да шушукат, скоро всичко ще се разбере. Имаше хора, за които само споменаването на нещо подобно беше достатъчна причина да започнат да любопитстват, да наблюдават и да се ровят докато не изкопчат и най-малката подробност от живота на хората, без да се замислят до какво може да доведе това. За някои обаче това си беше своеобразен тип спорт, човешките съдби, в които се ровеха ги подържаха във форма и изпитваха истинска наслада от това, което вършеха. Просто поредната клюка, а какво се случваше оттам нататък не беше тяхна грижа. Мартина знаеше много добре какво щеше да стане, когато връзката на Виктор излезе наяве. Щяха да се нахвърлят върху тях като кучета, да размахват укорително с пръсти, да цъкат с език и всичко щеше да се стовари с най-голяма сила върху Айлин. Не защото беше по-„виновна”, а просто защото така е прието, че жената е причина за това, тя е „примамила” мъжа и го е „откъснала” от „любящото” семейство. Мартина не беше чула нищо конкретно. Тя се срещаше с много хора на работата си и съвсем скоро чу как две майки обсъждаха доктор Виктор Стефанов. Тя изобщо не беше обърнала внимание на разговора им когато чу името на Виктор.” Чудя се какво им става на едни мъже, бе...ужас!, казваше едната” ...имат положение, деца, жена за пример, а хукнали по разни...”
„Ама то онази сто процента го е подмамила. Кой знае каква е...някои само такива мъже преследват..”
„Май е някаква студентка....”
Мартина леко се усмихна „Ето как се раждат слуховете”. Беше добре, че само предполагаха коя е жената, но беше въпрос на време да се разбере и това.
Самата тя в миналото имаше подобна връзка и я пазеше толкова ревностно, че в крайна сметка никой не разбра. Това беше много добре, още повече, че не ставаше въпрос за общо бъдеще, а само за приятно прекарано време и за двамата.
Снегът се беше засилил. Снежинките бяха станали по-плътни и тромави, като огромни, слепи пеперуди, които се лутаха из въздуха и не знаеха накъде да летят. Мартина реши да направи ябълков щрудел. Яна много го обичаше. Обикновено в неделя все правеше някакъв десерт.
Малко по-късно следобяд дойде Айлин с Дани. Мартина им беше подготвила специални комплекти за изработване на момичешки бижута. Имаше различни цветове мъниста, шнурчета, пластмасови фигурки, лепило и каквото се сетиш за изработването на детски гривни , гердани и обеци. Двете весело изтичаха и се усамотиха в стаята на Ния.
- Ще направя кафе, Айлин. Има и десерт! - весело намигна Мартина.
- Няма да ми навреди някоя и друга калория” каза Айлин.
- Любовта те изтощава май - закачи я Мартина, а после сериозно каза: - А сега сериозно...добре ли си, Айлин?
- Чувствам се така, както и в първия момент от нашата връзка и от това няма нищо по-хубаво! Представяш ли си, Марти! Мина почти година, откакто сме заедно, а все едно беше вчера. Познаваме се толкова добре, отгатваме желанията си и дори ни е хубаво да си помълчим заедно. Заради такива моменти си струва човек да живее. Никога не съм била по-щастлива, никога.
- Радвам се за теб, скъпа, но...знаеш ли...притеснявам се ...чух някои да шушукат по адрес на Виктор. Иска ми се да внимаваш повече и...
- Изморих се да внимавам, Марти...каквото има да става-да става!
- Така е, но не бива да го предизвикваме, нали? Освен това вие все още не сте свободни и всичко ще се стовари отгоре ви. Не го правете още по-сложно, отколкото е! Мисля, че трябва да уредиш нещата с Николай...говори с адвокат.
- И аз така мисля...време е да предприема тази крачка. Николай няма да бъде очарован. Кой знае какво ще направи, но не ме интересува. Аз знам какво искам от живота си.
- А дали Виктор?...
- Дали ще се разведе ли?...Нора му създава много проблеми. Не иска и да чуе за развод. Окупирала се е здраво около родителите му и децата и по всякакъв начин се опитва да го държи близо до себе си, но всичко ще се оправи. Добре, че вече не е нужно да имаш съгласието на другия да се разведеш. Това обаче изисква повече време, отколкото ни се иска.
- Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен!
- Знам и съм ти благодарна, Марти!...А ти? Нещо ново при теб?
- Освен работата и грижите по Яна, дааа, има и нещо ново. Запознах се с един човек и може би нещо ще се случи от цялата тази история – каза загадъчно Марти.
- Е, разказвай!
- Не още, Айлин, много е рано...но обещавам, че когато има нещо за разказване с удоволствие ще го направя...ха, ама ти не каза нищо за сладкиша ми! - смени темата Мартина.
Истината беше, че наистина все още нямаше много за разказване. Беше се запознала с един мъж съвсем случайно на едно събиране с колегите си. Заедно с тях в същия ресторант имаше и друга група, служители в местен банков клон, които също празнуваха. Тя забеляза хубавия мъж със светли очи, който от време на време и хвърляше скрити погледи. Както се случва на подобни сбирки, с напредването на времето и изпразването на чашите настроението се покачваше, дистанцията се стопява и скоро двете групи се бяха слели в обща група празнуващи хора. Мартина обичаше сбирките с колегите си. На работа винаги бързаха, разминаваха се по коридорите бързо, даже понякога не се забелязваха, гонейки поредната задача, нямаше време да си поговорят, да се посмеят, да се позабавляват. Но за сметка на това успешно се справяха на празниците. Хората, които идваха обикновено бяха едни и същи, хора, които умееха да се забавляват и се чувстваха добре заедно. Същите тези хора излизаха след работа, веднъж седмично обядваха в един ресторант наблизо и веднъж месечно излизаха да танцуват. Марти посещаваше повечето сбирки, само вечерните пропускаше от време на време, защото не и се искаше да оставя всеки път Яна на сестра си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар