Същата тази вечер тя беше поканена на танц от въпросния светлокос мъж. В първия път беше изненадана, защото отдавна не и се беше случвало да танцува с някой непознат. Но усмивката му я убеди, че ще бъде в сигурни ръце. Тя пое протегнатата му ръка и така се озоваха на дансинга. Мъжът беше малко по-висок от нея и танцуваше страхотно. Носеше светлосин мек пуловер, който миришеше толкова хубаво,че съвсем несъзнателно тя се облегна на него. Дълго време нямаше мъж в живота и и сега този непознат я държеше нежно в ръцете си, а тя се разтрепери от допира му. Изведнъж всичко се завъртя и тя не искаше музиката да спира. Малко по-късно седяха на една от масите и разказваха за себе си. Мъжът беше с няколко години по-голям от нея, казваше се Божидар и скоро се беше разделил с дългогодишната си приятелка, която беше заминала за чужбина и се беше оженила за американец за да получи статут. Размениха си телефони и си обещаха пак да се срещнат. Това беше. Може би щеше да има развитие, а може би не. Истината беше, че Мартина тайно се надяваше да се видят отново защото Божидар наистина и харесваше. Беше от този тип хора, който сякаш се харесва на всички, добър събеседник и слушател, с особено чувство за хумор и широка усмивка. Още можеше да усети аромата на парфюма му и това я караше да потръпва.
Няколко дни след срещата с Айлин, Божидар и се обади и я покани на кафе след работа. За нея беше удобно, защото имаше един свободен час, когато щеше да заведе Яна на танци след градината.
Беше просто покана за кафе, но тя се развълнува. След развода не допускаше много мъже до себе си, стоеше винаги на щрек, готова да се отбранява. Всъщност това беше първата и среща от три години насам и се притесняваше. Чудеше се какво да облече и разрови гардероба си. Накрая избра една вталена зелена рокля до коленете, сложи си подходящ копринен шал, ръчно изрисуван и купен специално за тази рокля. Огледа се в огледалото и остана доволна от вида си. Наскоро беше сменила прическата си и и много и отиваше късото каре. Лицето и беше нежно и усмихнато и това я правеше да изглежда много по-млада. Беше средна на ръст, с хубава фигура, крехка и същото време излъчваща респект. По време на брака си се беше научила да сдържа емоциите и да не показва чувствата си. Затова понякога изглеждаше хладна и мълчалива, но хората, които я познаваха добре знаеха какъв човек е.
В кафенето имаше доста свободни маси и Мартина се огледа за Божидар. Видя го в дъното до красив аквариум с рибки, от където и махна. Тя се усмихна и се запъти натам.
- Изглеждаш прекрасно, Мартина! Радвам се, че дойде!
- Много благодаря! И аз се радвам!
В това време до масата се приближи сервитъорката и попита дали искат менюто. - Няма нужда - в един глас казаха Мартина и Божидар, а после се засмяха. - Винаги поръчвам едно и също тук! - отново в един глас казаха те. Този път се засмяха по-силно като се включи и сервитъорката. - Сега ако ми кажете, че и пиете едно и също, нямате равни!
- Хайде на три - предложи тя.
- Кафе латте с ванилия - отговориха те и отново последва голям смях. Докато сервитъорката отиде за поръчката двамата се спогледаха заговорнически. - Гледай ти, взимаш ми думите от устата - пошегува се Божидар. Много удобно. - Така няма да ми се налага да говоря.
- Интересно, че не беше само едно съвпадение, сякаш се бяхме наговорили” каза Мартина. Поговориха малко за работата си, за изминалия ден и после Божидар каза:
Няколко дни след срещата с Айлин, Божидар и се обади и я покани на кафе след работа. За нея беше удобно, защото имаше един свободен час, когато щеше да заведе Яна на танци след градината.
Беше просто покана за кафе, но тя се развълнува. След развода не допускаше много мъже до себе си, стоеше винаги на щрек, готова да се отбранява. Всъщност това беше първата и среща от три години насам и се притесняваше. Чудеше се какво да облече и разрови гардероба си. Накрая избра една вталена зелена рокля до коленете, сложи си подходящ копринен шал, ръчно изрисуван и купен специално за тази рокля. Огледа се в огледалото и остана доволна от вида си. Наскоро беше сменила прическата си и и много и отиваше късото каре. Лицето и беше нежно и усмихнато и това я правеше да изглежда много по-млада. Беше средна на ръст, с хубава фигура, крехка и същото време излъчваща респект. По време на брака си се беше научила да сдържа емоциите и да не показва чувствата си. Затова понякога изглеждаше хладна и мълчалива, но хората, които я познаваха добре знаеха какъв човек е.
В кафенето имаше доста свободни маси и Мартина се огледа за Божидар. Видя го в дъното до красив аквариум с рибки, от където и махна. Тя се усмихна и се запъти натам.
- Изглеждаш прекрасно, Мартина! Радвам се, че дойде!
- Много благодаря! И аз се радвам!
В това време до масата се приближи сервитъорката и попита дали искат менюто. - Няма нужда - в един глас казаха Мартина и Божидар, а после се засмяха. - Винаги поръчвам едно и също тук! - отново в един глас казаха те. Този път се засмяха по-силно като се включи и сервитъорката. - Сега ако ми кажете, че и пиете едно и също, нямате равни!
- Хайде на три - предложи тя.
- Кафе латте с ванилия - отговориха те и отново последва голям смях. Докато сервитъорката отиде за поръчката двамата се спогледаха заговорнически. - Гледай ти, взимаш ми думите от устата - пошегува се Божидар. Много удобно. - Така няма да ми се налага да говоря.
- Интересно, че не беше само едно съвпадение, сякаш се бяхме наговорили” каза Мартина. Поговориха малко за работата си, за изминалия ден и после Божидар каза:
-Ще говоря направо, Марти, обичам нещата да са ясни. Аз много те харесвам. И бих искал между нас да се получи нещо ако и ти го искаш. Почувствах нещо много приятно, когато те видях и си мисля, че и ти също. Така че, скъпа моя, позволи ми да те ухажвам!”
Мартина беше изненадана от откровеността му. Не го очакваше, но и стана още по-интересен този мъж. Тя се усмихна и каза: - Удостоявам ви с честта да ме ухажвате, милорд. Думите и го накараха да прихне от смях. От този ден започнаха да се виждат по-често и връзката им започна да се задълбочава. Понякога в почивката между работата в двете училища Мартина минаваше през банката и отиваха заедно да обядват. Съботните и неделните дни излизаха на излети в гората или пък си ходеха на гости. Радваха се на компанията си и това им стигаше. Когато по-късно разказваше историята на Айлин тя истински се зарадва за приятелката си.
- Крайно време беше - каза тя. - Трябва да направим една обща вечеря да се запознаем с него.
- Задължително, скъпа моя, ще го харесаш!
Първата им обща вечеря сякаш беше една обичайна вечеря на стари приятели, които не се бяха виждали от години. Толкова непринудено и естествено беше всичко. По обясними причини вечерята се състоя у Марти.Айлин беше взела и Дани, която щеше да остане при Яна тази вечер. Айлин искаше да използва вечерта, когато Николай е нощна смяна, за да бъде с Виктор.
По всичко личеше , че това беше началото на едно дълго приятелство. След хубавата вечеря всички се бяха отпуснали на дивана в дневната. Децата си тичаха из апартамента, облечени в рокли на принцеси, размахвайки вълшебните си пръчици. Това беше наистина една чудесна вечер. Но сутринта на следващия ден изобщо не беше такава.
Рано сутринта в неделя Мартина се събуди от продължителния звън на домофона, а минути след това последва силно чукане на вратата. Тя вързо скочи от леглото: „ Минутка само”, каза тя и наметна тънкия халат върху пижамата си. Когато отключи вратата Николай нахълта вътре и едва не я събори.
- Къде са? - крещеше той и започна да отваря вратите на стаите. Марти изтича след него като се опитваше да разбере какво става.- Ники, моля те, спри и се успокой! Какво става?
Няма да ми казваш какво да правя, ясно ли ти е? - погледна я той.
- Ще събудиш децата, моля те! Кажи какво става?
- Значи Дани е тук, така ли? –п опита той недоверчиво.
- Разбира се, че е тук, къде да бъде? Нали така сте се разбрали! - опита се да го убеди Мартина. Той като че ли омекна за момент. - Ако искаш ела да погледнеш...хайде! Той я последва и погледна през вратата. Малките госпожици се буха гушнали една до друга и кротко си спяха. Николай седна на дивана.
- Марти, извинявай...аз...като се прибрах и видях, че ги няма, направо откачих. Беше споменала, че ще идват у вас и е възможно да останат да спят тук, но...вече започна да става твърде често, разбираш ли?...Тя... спи ли още? - попита той.
Мартина беше изненадана от откровеността му. Не го очакваше, но и стана още по-интересен този мъж. Тя се усмихна и каза: - Удостоявам ви с честта да ме ухажвате, милорд. Думите и го накараха да прихне от смях. От този ден започнаха да се виждат по-често и връзката им започна да се задълбочава. Понякога в почивката между работата в двете училища Мартина минаваше през банката и отиваха заедно да обядват. Съботните и неделните дни излизаха на излети в гората или пък си ходеха на гости. Радваха се на компанията си и това им стигаше. Когато по-късно разказваше историята на Айлин тя истински се зарадва за приятелката си.
- Крайно време беше - каза тя. - Трябва да направим една обща вечеря да се запознаем с него.
- Задължително, скъпа моя, ще го харесаш!
Първата им обща вечеря сякаш беше една обичайна вечеря на стари приятели, които не се бяха виждали от години. Толкова непринудено и естествено беше всичко. По обясними причини вечерята се състоя у Марти.Айлин беше взела и Дани, която щеше да остане при Яна тази вечер. Айлин искаше да използва вечерта, когато Николай е нощна смяна, за да бъде с Виктор.
По всичко личеше , че това беше началото на едно дълго приятелство. След хубавата вечеря всички се бяха отпуснали на дивана в дневната. Децата си тичаха из апартамента, облечени в рокли на принцеси, размахвайки вълшебните си пръчици. Това беше наистина една чудесна вечер. Но сутринта на следващия ден изобщо не беше такава.
Рано сутринта в неделя Мартина се събуди от продължителния звън на домофона, а минути след това последва силно чукане на вратата. Тя вързо скочи от леглото: „ Минутка само”, каза тя и наметна тънкия халат върху пижамата си. Когато отключи вратата Николай нахълта вътре и едва не я събори.
- Къде са? - крещеше той и започна да отваря вратите на стаите. Марти изтича след него като се опитваше да разбере какво става.- Ники, моля те, спри и се успокой! Какво става?
Няма да ми казваш какво да правя, ясно ли ти е? - погледна я той.
- Ще събудиш децата, моля те! Кажи какво става?
- Значи Дани е тук, така ли? –п опита той недоверчиво.
- Разбира се, че е тук, къде да бъде? Нали така сте се разбрали! - опита се да го убеди Мартина. Той като че ли омекна за момент. - Ако искаш ела да погледнеш...хайде! Той я последва и погледна през вратата. Малките госпожици се буха гушнали една до друга и кротко си спяха. Николай седна на дивана.
- Марти, извинявай...аз...като се прибрах и видях, че ги няма, направо откачих. Беше споменала, че ще идват у вас и е възможно да останат да спят тук, но...вече започна да става твърде често, разбираш ли?...Тя... спи ли още? - попита той.
„Боже мой!”- помисли си Мартина. – „Ако поиска сега да я види!” Трябваше да каже нещо и то бързо.
- „Спи”, чу се да казва, опитвайки се да изглежда спокойна. - Виж, Ники! Напрегнат си. Сигурно не искаш да разбере, че си тук. Ще си помисли, че я следиш, че и нямаш доверие. Аз няма да и кажа нищо, обещавам!
За момент Николай замълча и сякаш се колебаеше дали да си тръгне. После се изправи и каза: - Добре, не и казвай нищо! Ще ги чакам у дома да се приберат!
Мартина го изпрати до вратата. Преди да излезе той се приближи до нея и и прошепна: -Между другото, готино парче си...ако имаш нужда...
- Ооо, я престани! - ядоса се Марти.
Затвори вратата след него и въздъхна облекчено. Какво щеше да стане ако беше поискал да я види въпреки всичко! Отиде в кухнята и пусна кафе-машината. Тъкмо слагаше захар в кафето си, когато отново се позвъни. „Божичко, размислил е!” разтрепери се тя. Отвори вратата и там се усмихваше щастливо Айлин. „Да си видеше лицето само!” - засмя се тя.
- За малко да получа удар, Айлин!...Николай беше тук!
- Какво? - Айлин закри уста с ръце.
- Дойде да те търси...беше бесен. Излъгах го, че спиш и се молех да не нахълта в стаята да те види...щях да припадна. Помислих, че се е върнал!
- О, Марти! Толкова съжалявам, че те подлагам на това!
- Трябва да внимаваш, Айлин. Николай започва да става подозрителен, щом е започнал да те търси. Каза, че напоследък много често се случвало. Предупредих те, Айлин, внимавай, не се излагай на излишен риск!Айлин въздъхна. - Знам, Марти, но понякога любовта е толкова поглъщаща, че се мислиш за недосегаем.
- „Спи”, чу се да казва, опитвайки се да изглежда спокойна. - Виж, Ники! Напрегнат си. Сигурно не искаш да разбере, че си тук. Ще си помисли, че я следиш, че и нямаш доверие. Аз няма да и кажа нищо, обещавам!
За момент Николай замълча и сякаш се колебаеше дали да си тръгне. После се изправи и каза: - Добре, не и казвай нищо! Ще ги чакам у дома да се приберат!
Мартина го изпрати до вратата. Преди да излезе той се приближи до нея и и прошепна: -Между другото, готино парче си...ако имаш нужда...
- Ооо, я престани! - ядоса се Марти.
Затвори вратата след него и въздъхна облекчено. Какво щеше да стане ако беше поискал да я види въпреки всичко! Отиде в кухнята и пусна кафе-машината. Тъкмо слагаше захар в кафето си, когато отново се позвъни. „Божичко, размислил е!” разтрепери се тя. Отвори вратата и там се усмихваше щастливо Айлин. „Да си видеше лицето само!” - засмя се тя.
- За малко да получа удар, Айлин!...Николай беше тук!
- Какво? - Айлин закри уста с ръце.
- Дойде да те търси...беше бесен. Излъгах го, че спиш и се молех да не нахълта в стаята да те види...щях да припадна. Помислих, че се е върнал!
- О, Марти! Толкова съжалявам, че те подлагам на това!
- Трябва да внимаваш, Айлин. Николай започва да става подозрителен, щом е започнал да те търси. Каза, че напоследък много често се случвало. Предупредих те, Айлин, внимавай, не се излагай на излишен риск!Айлин въздъхна. - Знам, Марти, но понякога любовта е толкова поглъщаща, че се мислиш за недосегаем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар