Коледа наближаваше и навсякъде се усещаше предпразнично настроение. Големите магазини приличаха на огромни мравуняци, в които хората разнасяха различни по големина пакети и чанти, колкото може да носят в двете си ръце. Всеки бързаше да купи навреме своите коледни подаръци, за да не се чуди какво да избере в последния момент. Навсякъде имаше табелки за коледно намаление и хората се трупаха да вземат нещо ненужно, но на промоция. Коледните пуйки вече бяха във фризерите, готови да бъдат напълнени с ориз и кестени, напитките грижливо подбрани, чорапчетата за децата бяха закачени и чакаха само да бъдат напълнени с лакомства. Това е най-хубавото време от годината. Хората сякаш мислеха по-малко за проблемите и се наслаждаваха на миговете им заедно. Имаше нещо вълшебно в Коледните дни и на хората, които вярваха в чудеса настина им се случваше нещо хубаво. Няколко дни преди Бъдни вечер заваля сняг. За един следобяд всичко се покри и стана красиво и бяло. Като в снежна приказка. В центъра имаше сложена голяма елха и около нея бяха разположени коледните базари. Те представляваха дървени къщички , оградени от дървена ниска ограда. Имаше захарни петлета и захаросани ябълки, сувенирчета с разни снежни човеци и гипсови фигурки, музикални играчки и хиляди видове лампички, които примигваха весело.
Мартина и Айлин имаха уговорка за днес да обикалят магазините за подаръци. Може би някои си мислят, че това е най-лесното нещо и се чудят как може пазаруването да отнема толкова много време. Истината обаче е, че това не е толкова лесно занимание, особено пък да избереш коледен подарък за специалните за теб хора, след изобилието, което предлагаше пазара. Напоследък всички си поръчваха коледните подаръци он-лайн и още в края на ноември бяха отметнали това задължение за свършено. Къде ,обаче, остава очарованието от обикалянето на красивите витрини, празничната суетня и оживените улици, радостта от намирането на точния подарък, удоволствието от опаковането и надписването на картичките! За щастие все още има много хора, които наистина живеят с духа на Коледа и се радват не тези толкова незначителни неща.
След няколко часа обикаляне, натоварени с по няколко чанти в ръцете, Мартина и Айлинин влязоха в „Коледното кафене”, специално направено за коледните базари. Беше много приятно местенце, където може да си поприказваш, да изпиеш нещо топло и да послушаш приятни коледни мелодии. Персоналът беше от усмихнати млади хора, облечени като джуджетата на дядо Коледа.
-Добре се справихме с покупките, нали - усмихна се Айлин.
-Много съм доволна от нещата, които взех - намигна и Мартина.
-Тази година мина толкова бързо, почти не усетих кога мина толкова време? Това е един от любимите ми празници, Айлин! Празник за семейството! Винаги съм искала да създам Коледни традиции специално за моето семейство, неща, които да правим заедно всяка Коледа, неща, които детето ми да прави след време, когато порасне, неща, които да знае, че са специални за нас!...Знаеш ли...брака ми ме задушаваше, много пъти е трябвало да сдържам емоциите си, защото семейството на мъжа ми беше не обичаше да показва емоции. За тях изразяването на емоции, на чувства, които изпитваш, радостта от нещо незначително беше признак на лигавщини. За романтика пък изобщо да не говорим. Никога не съм получавала подарък или дори едно цветенце, дори и изкуствено, по никакъв повод. Нарочно забравяха рождения ми ден. В началото бях изумена от подобно отношение не само към мен, а към всяко нещо.Да не можеш да се зарадваш на нищо, не е за вярване, но е истина. Отначало ми тежеше, но аз не можех да съм като тях, познаваш ме. Правех нещата, както ги чувствах, правех много неща, с които да ги зарадвам, подарявах картички, които остава запечатани в пликовете, рисувах картини, които се скриваха, правех украса, която „причиняваше „ алергии и тогава разбрах, че няма смисъл, никой не оценява усилията ми. Не че съм искала да ме оценяват или да ми подаряват подаръци. Те убиха желанието ми да правя каквото и да е. Имах чувството, че съм изгубена.Един единствен оцелял в някакъв свят, който не познавах. Не можеш да стана като тях, не исках да стана. Нямаше да позволя и на детето си да стане. Затова създавах един красив свят за нея и за мен. Затова когато дойде моментът, в който осъзнах, че няма смисъл да спасявам нещо, което е било обречено от самото начало, не се поколебах нито за миг. Сега съм толкова щастлива, че най-после мога да подредя дома си както искам, да го украся както си искам, да правя нещата, които ми доставят удоволствие без да се притеснявам,че някой ще ми се присмива.
-Най-важното , за да се чувства човек добре е да бъде в хармония със себе си, да прави нещата, които му носят удоволствие без да се притеснява какво ще кажат другите, не мислиш ли, Марти?-попита Айлин. - Разбирам те много добре. Знаеш ли, понякога съм се чувствала толкова уморена от това, което са очаквали да казвам или правя, от всичките тези правилни неща, които сме принудени да правим в живота си, без изобщо да ги искаме, но които обществото ни налага и ни щраква невидимите белезници. И уж сме свободни! Как може да сме свободни, когато отвсякъде си принуден да се съобразяваш с разни правила, порядки, неща, които някой определя за правилни и грешни. Половината ни живот минава в опит да се измъкнем от този невидим капан от условности и когато вече решим, че ще живеем както ни харесва, вече е прекалено късно - Айлин шумно въздъхна.”
-За съжаление е така - каза Мартина и я потупа по рамото. - Странното е, че нещата не са се променили. Въпреки претенциите на съвременното общество за модерно и разкрепостено мислене, порядките и дамгосването на „недостойните” са си същите. Скоро гледах нова версия на „Анна Каренина” и установих, че нещата са си същите, хората обичат да злословят по същия начин, пускат клюки по същия начин, размахват укорително пръсти и въртят очи от изненада, когато някой не върви по пътя, който някой някога е определил за правилен. Животът ни е пълен с условности, Айлин. Но нека сменим темата. Коледа е, най-хубавото време от годината! Имате ли някакъв план с Виктор за празнуване. Знам, че вие не празнувате Коледата и Бъдни вечер като нас, но все пак това си е ден за празнуване.
-Виктор мисли да отидем за два дни в един семеен хотел, само двамата, но знаеш ли, чудесно ще бъде ако дойдете и вие, какво ще кажеш?
-Няма да може, Айлин. Не мога да оставя Ния у сестра ми, защото те ще имат гости и не искам да ги притеснявам. Мисля да си направим празнична вечеря у дома. Някакси ми е съвестно да оставям детето някъде на този празник. Ами ти как ще се измъкнеш точно за празниците?
-Николай се пада дежурен, така че няма да е проблем. Пък и казах, че за празниците искам да остана при нашите. На 26 ще ходим на гости в техните, така че всичко е планирано. А Дани ще е при сестра ми, докато съм с Виктор.
-Понякога си мисля, че си играеш с огъня, Айлин. Моля те, много внимавай, защото си мисля, че Николай е надушил, че нещо става. Въпрос на време е да открие, че всъщност само Дани остава у вашите. Аз наистина се страхувам за теб.
-Напоследък е толкова зает с любовните си авантюри, че не се сеща за мен, не се притеснявай.
-И все пак, внимавай.Знаеш, че има много познати!
-Няма за какво да се тревожиш, Марти...и не мръщи така чело, ще ти излязат бръчки - весело каза Айлин и излезе от стаята, тананикайки си безгрижно някаква мелодия.
Мартина и Айлин имаха уговорка за днес да обикалят магазините за подаръци. Може би някои си мислят, че това е най-лесното нещо и се чудят как може пазаруването да отнема толкова много време. Истината обаче е, че това не е толкова лесно занимание, особено пък да избереш коледен подарък за специалните за теб хора, след изобилието, което предлагаше пазара. Напоследък всички си поръчваха коледните подаръци он-лайн и още в края на ноември бяха отметнали това задължение за свършено. Къде ,обаче, остава очарованието от обикалянето на красивите витрини, празничната суетня и оживените улици, радостта от намирането на точния подарък, удоволствието от опаковането и надписването на картичките! За щастие все още има много хора, които наистина живеят с духа на Коледа и се радват не тези толкова незначителни неща.
След няколко часа обикаляне, натоварени с по няколко чанти в ръцете, Мартина и Айлинин влязоха в „Коледното кафене”, специално направено за коледните базари. Беше много приятно местенце, където може да си поприказваш, да изпиеш нещо топло и да послушаш приятни коледни мелодии. Персоналът беше от усмихнати млади хора, облечени като джуджетата на дядо Коледа.
-Добре се справихме с покупките, нали - усмихна се Айлин.
-Много съм доволна от нещата, които взех - намигна и Мартина.
-Тази година мина толкова бързо, почти не усетих кога мина толкова време? Това е един от любимите ми празници, Айлин! Празник за семейството! Винаги съм искала да създам Коледни традиции специално за моето семейство, неща, които да правим заедно всяка Коледа, неща, които детето ми да прави след време, когато порасне, неща, които да знае, че са специални за нас!...Знаеш ли...брака ми ме задушаваше, много пъти е трябвало да сдържам емоциите си, защото семейството на мъжа ми беше не обичаше да показва емоции. За тях изразяването на емоции, на чувства, които изпитваш, радостта от нещо незначително беше признак на лигавщини. За романтика пък изобщо да не говорим. Никога не съм получавала подарък или дори едно цветенце, дори и изкуствено, по никакъв повод. Нарочно забравяха рождения ми ден. В началото бях изумена от подобно отношение не само към мен, а към всяко нещо.Да не можеш да се зарадваш на нищо, не е за вярване, но е истина. Отначало ми тежеше, но аз не можех да съм като тях, познаваш ме. Правех нещата, както ги чувствах, правех много неща, с които да ги зарадвам, подарявах картички, които остава запечатани в пликовете, рисувах картини, които се скриваха, правех украса, която „причиняваше „ алергии и тогава разбрах, че няма смисъл, никой не оценява усилията ми. Не че съм искала да ме оценяват или да ми подаряват подаръци. Те убиха желанието ми да правя каквото и да е. Имах чувството, че съм изгубена.Един единствен оцелял в някакъв свят, който не познавах. Не можеш да стана като тях, не исках да стана. Нямаше да позволя и на детето си да стане. Затова създавах един красив свят за нея и за мен. Затова когато дойде моментът, в който осъзнах, че няма смисъл да спасявам нещо, което е било обречено от самото начало, не се поколебах нито за миг. Сега съм толкова щастлива, че най-после мога да подредя дома си както искам, да го украся както си искам, да правя нещата, които ми доставят удоволствие без да се притеснявам,че някой ще ми се присмива.
-Най-важното , за да се чувства човек добре е да бъде в хармония със себе си, да прави нещата, които му носят удоволствие без да се притеснява какво ще кажат другите, не мислиш ли, Марти?-попита Айлин. - Разбирам те много добре. Знаеш ли, понякога съм се чувствала толкова уморена от това, което са очаквали да казвам или правя, от всичките тези правилни неща, които сме принудени да правим в живота си, без изобщо да ги искаме, но които обществото ни налага и ни щраква невидимите белезници. И уж сме свободни! Как може да сме свободни, когато отвсякъде си принуден да се съобразяваш с разни правила, порядки, неща, които някой определя за правилни и грешни. Половината ни живот минава в опит да се измъкнем от този невидим капан от условности и когато вече решим, че ще живеем както ни харесва, вече е прекалено късно - Айлин шумно въздъхна.”
-За съжаление е така - каза Мартина и я потупа по рамото. - Странното е, че нещата не са се променили. Въпреки претенциите на съвременното общество за модерно и разкрепостено мислене, порядките и дамгосването на „недостойните” са си същите. Скоро гледах нова версия на „Анна Каренина” и установих, че нещата са си същите, хората обичат да злословят по същия начин, пускат клюки по същия начин, размахват укорително пръсти и въртят очи от изненада, когато някой не върви по пътя, който някой някога е определил за правилен. Животът ни е пълен с условности, Айлин. Но нека сменим темата. Коледа е, най-хубавото време от годината! Имате ли някакъв план с Виктор за празнуване. Знам, че вие не празнувате Коледата и Бъдни вечер като нас, но все пак това си е ден за празнуване.
-Виктор мисли да отидем за два дни в един семеен хотел, само двамата, но знаеш ли, чудесно ще бъде ако дойдете и вие, какво ще кажеш?
-Няма да може, Айлин. Не мога да оставя Ния у сестра ми, защото те ще имат гости и не искам да ги притеснявам. Мисля да си направим празнична вечеря у дома. Някакси ми е съвестно да оставям детето някъде на този празник. Ами ти как ще се измъкнеш точно за празниците?
-Николай се пада дежурен, така че няма да е проблем. Пък и казах, че за празниците искам да остана при нашите. На 26 ще ходим на гости в техните, така че всичко е планирано. А Дани ще е при сестра ми, докато съм с Виктор.
-Понякога си мисля, че си играеш с огъня, Айлин. Моля те, много внимавай, защото си мисля, че Николай е надушил, че нещо става. Въпрос на време е да открие, че всъщност само Дани остава у вашите. Аз наистина се страхувам за теб.
-Напоследък е толкова зает с любовните си авантюри, че не се сеща за мен, не се притеснявай.
-И все пак, внимавай.Знаеш, че има много познати!
-Няма за какво да се тревожиш, Марти...и не мръщи така чело, ще ти излязат бръчки - весело каза Айлин и излезе от стаята, тананикайки си безгрижно някаква мелодия.
Странно е какво прави любовта с хората понякога. Ставаш сляп и глух за всичко друго, освен за чувствата, които изпитваш. Забравяш колко уязвим можеш да станеш ако загубиш своята предпазливост, особено когато имаш сериозни причини за това. Айлин сияеше от щастието, което и даваше връзката и с Виктор и се носеше във вихъра на любовта, без изобщо да осъзнава, че е много близо до пламъка, с който гореше тази любов. Имаше голяма опасност да се изгори ако не внимаваше. И Мартина имаше основание да се страхува. Айлин и Виктор се бяха вкопчили един в друг и само близо един до друг се чувставаха в безопасност. Забравяха за всичко и се опитваха да не мислят за останалия свят. Но този свят съществуваше, независимо от желанието им да се абстрахират от него и проблемите им нямаше да се решат само защото те не искаха да мислят за това. Мартина беше страничен наблюдател и правеше много точна преценка на ситуацията , в която се намираха приятелите и. Освен това беше и съучастник на Айлин, макар че според нея нещата вече стигаха твърде далеч. Опита се няколко пъти да каже на приятелката си да сложи край на това мъчително съществуване като се разведе. Колко неща биха се спестили, колко лъжи, колко планове, колко криене , колко сълзи. Вярно е, че Николай е непредсказуем, но все пак никой не можеше да накара Айлин да остане с него. Особено сега, когато вече не беше нужно да се разведеш ако нямаш съгласието на другия. Мартина имаше познати адвокати и щеше да накара Айлин да говори с някои от тях. Иначе имаше опасност да се разрази голяма буря, твърде голяма за размерите на малкия град, в който живееха и тази буря щеше да вземе своите жертви, които щяха да страдат с години. Мартина можеше да се закълне, че подушва идващата буря, чийто предвестници-местните клюкари вече разнасяха чули-недочули, разбрали-недоразбрали откъслечни парченца от историята и въпрос на време беше да сглобят историята и да я предадат по най-гнусния начин. И когато това стигнеше и до останалите участници на историята, роднините, познатите и децата, господ да им е на помощ. Защото Мартина знаеше какъв човек е Нора. Знаеше колко дребнав и отмъстителен човек е, когато някой се опитва да и отнеме това, което е смятало за свое. Познаваше я още от времето, когато бяха деца, но това беше друга история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар