Неделя се загледа в напуканите пети на лятото, което бавно си тръгваше с последните горещи дни на Август. Понатежали стъпки, оставящи ярки отпечатъци на щастливо безвремие в късен следобед, с уморени мисли, полюшващи се на плетени хамаци. С мирис на турско кафе в джезве. От онези, бакърено-медените, раздаващи наливни истории в чаши. Колкото чаши, толкова истории. Разказани по стените им в странен комикс от разбъркани фигури. Предсказващи сбъдване на още летни сънища. Чакащи в гънките на пердетата. Малко по-прохладни. В по-наситено жълто, оставящо прах по обувките. Укротени от вятъра в слънчогледовите полета. Нахлупили сламена шапка, намерена по прашните пътища. Повтарящи ехото от радостта на пътуващия цирк, заминаващ с фургоните си по залез. След уморените стъпки на Август. Към друго лято...
Неделя въздъхна и взе една узряла праскова от панера. Хич не и се искаше лятото да си тръгва. Пожълтяла ще бъде нейната приказка днес. Пооръфана. В цветовете, родили всички изгреви и залези. С богат аромат. На отлежало бутилирано лято.
/"Малки приказки за всеки ден"/