Понеделник благодари за всички хубави неща и хора в живота си и намигна на гледащото го изпод сивите си вежди хлипащо небе. Утрото пак си беше намерило за какво да плаче и Понеделник изпадна в особеното си топло-халатено настроение. Онова настроение с разноцветните мисли, подгонени от тъмните облаци, разтичащо се по мокрите прозорци, процеждащо се под перваза, хващайки се за копринените реснички на златистия пискюл на пердето, тупващо на мекия килим, люлеещо се напред-назад на стола до прозореца, погъделичкано от аромата на ментовия чай, хрупащо орехова бисквитка, прелистено между пожълтелите станици на любимата книга, задрямало в топличкия джоб на розовия халат, докато денят плаче ли, плаче. Ех...В такива дни се раждат най-хубавите истории. Дописа му се на Понеделник. Усмихнато-капчучести истории. За хубави неща. Вълшебни. Дошли с топуркането на босите крачета на януарския дъжд, притичващи по керемидените покриви и провиращи се между металните перца на старите петлета-ветропоказатели. С топли думи. Цветни. Докосващи. За обич.
/"Малки приказки за всеки ден"/