Утрото измъкна голямата си дървена кутия за съкровища, където държеше всичките си любими неща-прозрачни стъпки от дантелени пантофи, които посрещат изгрева, букетче радост, завързано с копринена панделка, шепа детелини в стъклено шишенце на верижка, чуруликащо перце от чучулига, фенерче на светулка, торбичка звезден прах, вълшебна пръчица в кадифено калъфче, къдрица от парцалена кукла, капки дъждовен звън, карта за там, където искаш да стигнеш, крайче от Шапка-невидимка, камъче от стъклена пантофка, няколко абракадабри, късметлийски думички, изречени наобратно, сребърна дръжка от говорещ чайник, няколко мастилени завъртулки от стар ръкопис, ухание от незабравка върху копринен шал, тайна, скрита в пожълтял плик на дъното, ключ за невидими врати, две-три капки сироп за сбъдване на желания, пеперудени целувки за цветни сънища, пръстен с кехлибар за привличане на щастливини и още куп чудесийки в шарени пликчета.  

Даа, чудна е тази кутия. За вълшебства. Такива, които се случват всеки ден пред очите на хората, оставяйки малки парченца, които Утрото прибира. На специално място в кутията. За да разказва вълшебни приказки. За всеки ден. 

/"Малки приказки за всеки ден"/