Четвъртък протяга ръце към малките слънчеви прашинки, на които се разпадат захаросаните от ледения дъх на вятъра слънчеви лъчи и му става едно топличко и хубаво на душата. Цветен дъжд от захаросани прашинки слънце се разтапя по розовите гънки на Утрото и събужда земята за чудеса, шепнейки вълшебни думи. Такива специални, измислени от мънички вълшебници в невидимия свят, скрит някъде там в храсталака. Хиляди щастливи пожелания, събрани от чашките на цъфналите иглики нямат търпение да скочат в кафето, за да ни се сбъднат - днес! Ароматната пара пише с дъха си песен във въздуха- на чуруликащи петолия, нарисувани на прозореца с пръсти. За да стопли деня. С чудна мелодия. За сърцето. 

Четвъртък намигна на цветното пожелание, седнало на ръба на чашата и се заслуша в песента. Нежна, докосваща, жива. Такава е неговата песен днес-с вкус на пролет.

/"Малки приказки за всеки ден"/