Понеделник се омота добре с новия си плетен шал от баба, който получи по пощата и тръгна по улицата. 
- Какво не му харесват на времето? -помисли си той, помирисвайки бялата тишина на утрото и потръпна от леденото дихание, впримчено в криволичещата пътечка, направена от стъпки в снега. Отпечатъци, оставени от първите настроения за деня, наслоени едно върху друго в едно общо сутрешно-снежно настроение, озвучено от провирящия се между ледените висулки вятър. Зимата разказва своята бяла приказка на първите кокичета, ококорили любопитните си очета, на подскачащите в клоните рошави врабчета, на накипрените клони, на побелелите покриви и пушещите комини, на опустелите пейки в парка, на бързащите по улиците хора, на усмихнатите дечица. 
Заслуша се Понеделник в топлите снежни думи. Стана му е едно хубаво и топло на душата. Махна за поздрав на снежния човек, който го гледаше тъжно от отсрещния тротоар. -Какво му е? -помисли си Понеделник като се чудеше какво не е наред. После се плесна по челото, извади от джоба си кръгли шоколадови бонбонки и му направи голяма шоколадова усмивка. 
Време е за чаша топъл чай... А зимата започна нова приказка-за усмихнат снежен човек."
/"Приказки за всеки ден"/