Януари преметна на стола бялата си пелерина и започна да нарежда нещата си в чекмеджетата, освободени от миналата година. Беше натъпкала джобовете си с белота, с която да изтрие всички неприятни неща и лошотии по света. Внимателно извади шаващото вързопче, от което с тънки пискливи гласчета се изтърсиха куп бели усмивки с прозрачни крилца, готови да обикалят там, където имаше нужда от тях.

Подреди копринените торбички, пълни с нови очаквания и надежди, подписа специалните си пожелания за всеки ден (написани на специална хартия със сребристи снежинки в десния ъгъл), пусна в кутията за щастливи случвания хилядите нетърпеливи мечти за сбъдване, погали зелените връхчета, които се подаваха от луковиците на кокичетата, наредени в саксии до прозореца, изпълни въздуха с онези, специални ухания на зимни цветя, запечатани в прозрачни кристални капки, украси стъклата със заскрежени дантелени букети, стопли в шепите си няколко магически думи, изтананика няколко весели зимни мелодии, прибирайки подскачащите ноти в специалното си прозрачното бърканче за настроения, прелисти албумите, готови да отбележат важни дати и нови приятелства, подреди разбърканата купчинка с новите планове, които започваха от понеделник, сложи няколко дървени цепеници в камината, погали мъркащия котарак и се заслуша в бялата песен на любимия си чайник. Време беше да извади чисто новия си тефтер и да напише първата глава от новата година.

/"Малки приказки за всеки ден"/