Кап...кап...кап...Неделя събира дъждовни думички от стъклата на прозорците, подреждайки своята сутрешно-неделна приказка. Мокра, но весела. За шарено-чадърени усмивки, които се оглеждат в локвите. С чуруликащи мелодии от звуци, подскачащи в преливащите се цветове на дъгата. Звънливи настроения, търкулнати в тревата. Надничащи охлюви с мокри клепачи в розовите храсти. С разлюляни пеещи ноти, уловени в мокри паяжини. С хартиени лодки от вестник, лъкатушещи между водните мехури. Мокри отпечатъци от стъпки. Окъпани лоши настроения, завити в хавлийки от розови облаци. За да се усмихнат. Запотен прозорец на уютна стая. С нарисувано слънце. Плюшено мече зад пердето, заслушано в капчукането. Кълбенца от ментова пара във въздуха. Пробуждаща спомени. С вкус на пържени филийки. Неделно щастие, стоплено между дланите. В любима чаша.
И любима книга. Специално за дъждовно настроение. С дъждовни думи. Мокри, но весели.
/"Малки приказки за всеки ден"/