Юни сложи сламената капела и любимото си мидено герданче и подкара старото си колело за приключения. Хиляди балони, пълни с детски смях, завързани за дръжката на поолющения куфар затрептяха над главата му, тананикайки си " Оо оранжево небето, оранжево морето...." И Юни си затананика и завъртя по-бързо педалите, отбелязвайки наум всички важни неща, които беше сложил в багажа си : копринена торбичка с кристалчета радост, няколко цвята усмивки-за всеки ден, шепа настроения, от онези, чуруликащите, бурканче с щурав вятър, отпечатъци от боси стъпки, водещи натам, където трябва , пълен джоб с желания за сбъдване, албум с празни страници за летни спомени, палитра слънчеви бои, сандали с цветни топчета, розовите очила, пликчето с хубави пожелания, любимия му чай с вкус на лято...Дааа, всичко е тук.
Юни се усмихна и натисна звънеца на колелото. Време е за приказка. За малки, големи и още по-големи момичета и момчета, които никога не остаряват.
"Малки приказки за всеки ден"