Четвъртък препрочита своите слънчеви пътеписи, написани на пожълтели късчета от юли, с ароматно мастило от бутилирано лято. Специално беше това негово мастило. Даваше живот на думите и те се съживяваха по страниците в пъстри картини, носещи радост. 
Няколко маргаритки се разкихаха на последната страница, погъделичкани от жълтия прашец на тяхната лятна история. За двете боси стъпки, тръгнали по криволичещи пътечки, покрай обраслите с мъх стени на каменните замъци, спиращи от време-на време да погледат танцуващото слънце по червените покриви на сгушените между маслинените горички чифлици. За кехлибарения смях на гроздето в накацалите по хълмовете лозя. За песента на щурците, провираща се между кипарисите привечер. За изгревите и залезите, разливащи се по островърхите кули. За лавандуловите нощи. За наситените с цветни ухания сънища. За пенливото вино, изпито на терасата. За малките магазинчета, разказващи весели истории с вкус на зехтин и отлежало пекорино. За събирането на вдъхновения по тесните калдъръмени улички. За носещия се от порцелановите чаши аромат на горещо кафе на разсъмване. За събраните в платнени торбички изсушени билки. За прашните истории, написани между стените на каменните зидове. За набрашнените мелодии, идващи от пекарните. За маслените платна на художниците по улицата. За любовта, която те чака с букетче маргаритки на ъгъла...
Такава е лятната приказка на последният Четвъртък на юли. Остава да напише финала на последното му останало късче. Със специално послание за всеки. С капка парфюм от бутилирано лято през юли.
"Малки приказки за всеки ден"