Вторник се събуди от прохладния полъх на морския бриз, който се промъкна на пръсти през прозореца, набързо прелисти страниците на книгата, забравена на прозореца и се завъртя около букетчето диви цветя, разпилявайки по перваза няколко цветчета маргаритки.

"Обича ме, не ме обича...обича ме..."-усмихна се Вторник и се измъкна от леглото. На масата вече го чакаше жасминовото ухание, извиващо се от сребърния чайник с прясно запарен чай и написания набързо поздрав от Утрото. Върху черупка на розова мида. Още личаха следите от мокрите стъпки по дървения кей. Миришеха на изрев през Август. Сякаш изгревите миришат, ще кажете. Вторник обаче, много добре знаеше как миришеха изгревите рано сутрин. Особено тези през Август. Малко уморени. Понатежали от цветове. Седнали за почивка сред слънчогледовите полета. Люлеещи се на плетените хамаци. С раздърпани сламени шапки и загорели рамене. С изсветлелите кучури и дълги разходки по плажа. С тунтурестите албуми с летни снимки и натъпкани джобове с морски камъчета. С историите, написани късно вечер на светлината на светулките. Кротки и меки, не като Юлските щурави утрини. 
Ако лятото имаше свой тридневен уикенд Август със сигурност щеше да бъде неделята, помисли си Вторник, спомняйки си част от нещо, което беше чел отдавна и намигна на гларуса, който го гледаше отсреща. Време е да изживее своята приказка днес. В любимите си цветове. Тюркоазено-оранжева. С вкус на узряло лято.

/"Малки приказки за всеки ден"/