Събота си сложи дългата шарена рокля с цветни мъниста, нахлупи сламената шапка, закрепи на багажника на колелото си плетената кошница за пикник и тръгна след нежното ухание на розов изгрев, останало по невидимите стъпки на утрото. 
"Идеален ден за събиране на летни спомени" -помисли си Събота и завътря педалите. 
Малкото градче още се разсънваше с аромата на кафе, носещ се от отворените прозорци и терасите на най-ранобудните. 
Тя мина покрай каменната стена, с обрасли по нея пълзящи храсти, цъфнали в нежно лилаво и се спусна по стръмната уличка, водеща до морето. Обичаше да минава по тази улица защото и миришеше на лято. И разказваше истории. За веселите, потропващи, похляпващи, хихикащи, подсмърчащи, прозяващи се стотици стъпки по каменните стълби, отрупани със шарени саксии с висящи пламъчета и розови облаци хортензии, пожелаващи хубав ден. За изкривените железни орнаменти на терасата на старата къща на ъгъла и нечие любопитство, надничащато зад пердето. За потрепващите от висящите кошници бели петунии. За цъфналите портокалови дръвчета. За оранжевата табелка на отвореното бистро с най-хубавото кафе. За магазинчето за сувенири, с наредените на витрината изящни фигурки. За антикварната книжарница със зелени перденца. За пощальона със старомодната шапка. За аромата на индрише и мушкато, идващо от отрупаните с цветя фасади. За мустакатия продавач на сладолед. За панера с узрели праскови. За бялата къща с боядисани в синьо прозорци с развяващите се от вятъра изпрани дрехи на въжето. За ярките чадъри на пицерията. За герданчетата от миди. За шарените ивици на плажните чанти. За ръчно рисуваните шалове. За цветето, мушнато набързо в косата. За плясъка на вълните. За пясъка между пръстите. За влюбените думички, шепнещи между страниците на любовните романи. За лятото в сърцето. За щастливите мигове, които чакат да ти се случат...Такива ми ти истории разказваше улицата всеки ден.
Усмихна се Събота и написа заглавието на нейната история днес - "Една щастлива Събота"...
/"Малки приказки за всеки ден"/