Копнеж

Пролетна вечер е. Една от онези топли приятни вечери, които докосват нежна струна в сърцето ти и го изпълват с неочаквано щастие.

Небето е обагрено в златно, червено и различни оттенъци на синьото, което допълнително носи някаква приятна топлина и те кара да се чувстваш особено когато го гледаш. Подухва лек ветрец и се чуват приглушени шумове, характерни за тази част от деня когато хората вече са се прибрали по домовете си и само тук-таме се чува бъбрене и смях от някой съседски двор.

Такава вечер може да засили копнежа по очакваното щастие-желанието да си част от вечерния шум, седнал на двора, бъбрейки и смеейки се като всички онези, които чуваш. И този момент усещаш колко ти липсва любимия човек! Мислите ти се пренасят далече и на фона на прекрасната вечер и сподавената глъчка ти вече чуваш любимия глас който ти шепне: ”Обичам те!” Ветрецът поема тези важни думички и ги разпространява като ехо : ”Обичам, обичам, обичам...И ти става толкова хубаво! Желанието да бъдеш с любимия е толкова голямо, че почти можеш да го усетиш до себе си. Топлата нощ нощ те обгръща и имаш усещането, че нежно те е прегърнал. И това усещане е прекрасно! Макар и от толкова километри можеш да изпиташ онази тръпка, от която стомаха ти се свива, а коленете ти омекват.

Но сега сте само ти и нощта. Любимия е далече, но сърцето му бие за теб и знаеш, че ти си в него завинаги!

Поглеждаш пак към небето, което е събрало безброй големи и малки звездички ,вдишваш отново от вечерния аромат и с въздишка лягаш под завивките. Звуците постепенно заглъхват. Освен един-ветрецът, който повтаря „Обичaм те”. Затваряш очи и се усмихваш. После прошепваш : ” И аз те обичам, любими”. Оставяш се съня да те отведе при него. Вече всички спят. Само луната се усмихва ласкаво на двамата влюбени и знае ,че скоро ще бъдат заедно завинаги!