Сряда завъртя дървената дръжка на медената мелничка за кафе и въздуха се напои с любимото и ухание, разтворено в свежестта на утрото. Коричка от портокал. Маслени сладки в плетено панерче на масата. Няколко трошици, оставени на малкото рошаво врабче, подскачащо по голите клони на отсрещната бреза. Шепа заскрежени усмивки, стоплени от веселите витрини. Подрънкващи орехчета в джоба. Стъпки по двора на сгушена къщичка с димящо коминче. Мъркащи мисли, дремещи край камината. Тайни желания, скрити в малки шишенца за сбъдване. Снего-очакване...
Вече е готова за всички онези мънички вълшебства, които Декември всеки ден изважда от ръкава си. А вълшебствата са за това-да се случват на тези, които ги очакават. Всички живеем с тях, предизвикваме ги с мислите си и само мъничко ни трябва да се научим да ги виждаме.
/"Малки приказки за всеки ден"/