Декември пристигна още по тъмно, мъкнейки тежките си куфари с камбанки на дръжките. Свали дебелото палто и пухената шапка и седна да се стопли пред камината. Загледа се в трептящите пламъчетата, чийто игриви сенки ту клякаха, ту се изправяха по стената, разказвайки със стъпките си от онези магични живи приказки. Без думи. За най-специалното време от годината. Когато страниците от календара започнат да вървят наобратно и ни връщат по пътя назад, за да ни покажат дали сме се загубили. Или намерили...
Когато във въздуха се носи онова особено усещане за близост и топлина. Когато мирише на топъл дом и обич, а спомените оживяват, превръщайки сериозните и вечно бързащи възрастни в онези малки момиченца и момченца с блеснали очи, които очакват своите вълшебства, докато слушат бабината приказка, кротко седнали в скута и. Вълшебно, шарено, звънливо време...Напоено с радост във всички цветове и вкусове на Очакването. Когато утрините започват с топло мляко, подправено с щипка магия - силна и зареждаща, (изсушена по специалната технология на Декември), а вечерите се озвучават от невидимите инструменти, които оживяват в работилничките за чудеса.
Декември е Дом, който събира всички близо до сърцето ти в топлата си прегръдка. Очарованието на студените зимни вечери. Когато дните до Коледа отварят сетивата и ни помагат да видим невидимите неща, да ги почувстваме със сърцето си, да разберем, че важните неща съвсем не са онези, към които така упорито се стремим. А те, важните неща, винаги са си били там...съвсем близо до нас... в сърцето.
Хиляди усмивки отразени върху лъскавите челца на блестящите коледни играчки. Хиляди цветни нюанси, събрани от щастливия блясък в очите, отразен по лъскавите гирлянди и панделките на опакованите подаръци. Щастливия звън на онези, много специални стъпки, които звучат така само когато носиш в ръцете си живото коледно дръвче, а въздуха мирише на снежинки.
Пухените пантофки с червени еленчета, които чакат на вратата. Ароматните въздишки с вкус на масло и ядки, идващи от работещата фурна. Сгряващите снежни песни на Дийн Мартин. Семейните Коледни филми, които точно сега ти се гледат. Специалните думи, които подбираш за картичката на специалните за теб хора. Наричането за късмет, мир и любов, завито в опаковката на подаръчето, събрало цялата ти обич...
Времето, прекарано с близките хора. Щастието, което виждаш по лицето на скъпите ти хора. Усмивките. Смеха. Споделената радост...
Декември въздъхна. Погледът му се спря на дебелия албум, оставен до ръба на масата, който шепнеше с прашния си глас да го отвори. Време беше да започне с първия лист от обратното броене...
/"Малки приказки за всеки ден"/