Много е страшно, когато човек се изгуби в собствения си живот. И спира да бъде онзи силен човек, който е бил някога. И спира да прави нещата, които винаги е обичал. И спира да мечтае. И това е най-страшното - тогава вече не си себе си! Просто се разтваряш в сивотата на поредния ден, в който нищо не се случва.Отново си сама ,пренебрегната и унижена от поредната порция лъжи ,с които вече си свикнала.Попадаш в капана на собственото си безсилие. Знаеш какво трябва да направиш, но все не ти достига малко за да решителната стъпка. Лъжите и болката от нараненото достойнство не ти позволяват да се измъкнеш от отровните им пръсти.Потъпканото самочувствие боязливо се опитва да се изправи ,а душата яростно се бунтува срещу бездушието и липсата на топлина. Много боли! Особено, когато си се загубил и си забравил кой си! Но идва момент, когато казваш Стига! И изправяш глава!Трудно е, но си струва, защото искаш пак да се намериш! И пак да си предишния! И пак да се смееш! И пак да обичаш!Когато пак си повярваш болката спира и пак имаш мечти! Мечти за щастие и вяра, че има някой който чака единствено теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар