Звезди в косите
Колко отдавна мечтаеше за този миг! Колко пъти само си го беше представяла!К олко пъти го беше сънувала и благодарение на него имаше най-красивите сънища от години.Този така дълго чакан миг-денят на първата им среща! Познаваше го отскоро, но вече знаеше, че това е човекът, който търсеше упорито през целия си живот. Никога не го беше виждала, но беше влюбена в него още от момента когато съвсем случайно се беше появил в живота и.Или може би не беше случайно, защото тя не вярваше че има случайни неща. Вярваше, че когато се случва нещо то винаги става в точно определен момент от живота на човек. За нея този точно определен момент беше дошъл и тя се почувства като избрана да изживее нещо велико-нещо, което не се случва всеки ден! Може би защото вярваше в чудеса.Често си мислеше за хората, които не вярват в чудеса и и ставаше тъжно, че дори и да им се случи те няма да го разберат защото не вярват в такива неща .
Но за нея това беше чудо! Обичаше безумно човек, който дори не беше виждала. Но това не я притесняваше. Можеше да го усети, въпреки голямото разстояние, което ги делеше един от друг, можеше да усети допира на ръцете му и аромата на кожата му. Достатъчно беше да чува гласа му-този нежен и топъл глас, който всяка вечер и говореше и я изпълваше с щастие. Никога не е била по-сигурна в нещо, колкото в чувствата си които изпитваше в момента. Най-после намери липсващото парченце и го сложи на празното място в сърцето си и вече нямаше да се чувства самотна.Винаги вярваше на сърцето си-то притежава изключителната способност да разпознава истинската любов. И сега стана точно това. Любовта я беше връхлетяла като ураган и я завъртя във страстния си вихър. Това я преобрази изцяло-косата и беше по-бляскава, очите и грееха с още по-зелени отблясъци, лицето и беше по-лъчезарно, смехът и беше по-звънък! Скоро една приятелка и каза, че изглежда различно, сякаш има звезди в косите. Просто съм щастлива!-каза тогава.
Щастлива съм -повтори си и сега. Не можеше да си намеря място от вълнение.Скоро щеше да се срещне с Него! Чувстваше се невероятно. Вървеше бързо напред, сякаш имаше да изпълнява някаква велика мисия! За нея срещата беше велика! Вървеше и в главата и звучеше Океанският валс на Стинг. Винаги когато го слушаше си мислеше, че ако е героиня от филм това ще бъде музиката в него. Оставаха само още няколко крачки до края на улицата и щеше да се покаже на ъгъла, където Той я чакаше. Сърцето и биеше толкова силно, че се уплаши да не припадне.Краката и вече омекваха от напрежение.Три крачки, две ,една...о, господи! Ето го! Най-прекрасният мъж, с най-тъмните очи и най-топлата усмивка на света! Тя се усмихна и се затича към него! Или може би само си мислеше, че тича с тези омекнали крака! Прегърнаха се нежно и тя усети, че и той трепери от вълнение. Беше първата им среща, а имаше чувството, че се познават от години-сякаш са били заедно в някой предишен живот и сега трябва да продължат в този! За момент застанаха на парапета на моста и пак се прегърнаха. За тях времето спря. Не виждаха мръсната вода от канала, която миришеше на тиня и не чуваха нищо-само Той и Тя и любовта която изпълваше въздуха!
Щастлива съм! - прошепна си тя когато му махаше за довиждане от терасата. Погледна се в огледалото и се усмихна-имаше звезди в косите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар