Лунна приказка

Градът е притихнал в топлата прегръдка на ноща.Небето е обсипано с безброй блещукащи срамежливо звезди, които с очакват поредната приказка. Всички с нетърпение чакат Луната.Тя величествено се носи и озарява небето с красивото си лице. Скоро заема обичайното си място –върху един къдрав облак ,който и служи за кресло и блажено притваря очите си. Една любопитна малка звездичка се настанява до нея”.-Ще ми разкажеш ли приказка и днес, Луничке?” - Разбира се, мъниче”- прошепна тя-това е приказката на двама влюбени, които всяка нощ заспиват с телефон до възглавницата си. Луната нежно погледна надолу към двата светещи прозореца ,намиращи се толкова далеч един от друг.”Погледни ги -каза.Всяка вечер вечер поглеждам към прозорците им и им се любувам, докато заспят. Имали са невероятния шанс да се намерят и да открият, че истинската любов съществува-въпреки всеки и въпреки всичко.Това е поредната им вечер с телефон във леглото. Колко приятно е да гледаш лицата им ,останали усмихнати дълго след като са си казали лека нощ. Жената обикновено слага телефона на корема си и се усмихва на нещо в тъмното.Може би си спомня току-що изречена дума или се опитва да повтори целият разговор и милите думи отново и отново ,докато заспи. Мъжът също дълго гледа усмихнат в тъмното. Затваря очи и мисли за своята любима.Тя е неговата постоянна мисъл.Опитва се да си спомни детайлите на лицето и.”Имаш изключителна симетрия”- често и казва той и нежно целува устните и. Усмихва се. Представя си я как тича към него с усмихнатото си лице. Скоро сънят затваря клепачите. Спят и сънуват един и същи сън.Небето покрито със звезди. Седнали са върху осветения рог на луната. Къдрав облак гъделичка краката им и те се смеят. Лек ветрец разпилява къдриците на жената а луната хвърля отблясъци върху щастливите им лица. Наоколо зазвучава музика ра звездите с блещукащи букви са изписали: Обичам те!