Поглеждам през прозореца, както обикновено, когато ставам сутрин. Улицата все още е пуста и прехвърчат няколко снежинки. Опитвам се да ги хвана с ръка. Те се разтапят от топлината на пръстите ми и върху тях остават само няколко блестящи капчици.
Обикновено така започва големия снеговалеж - с няколко уж заблудени снежинки. И този път стана така! Снежинките ставаха все повече и повече, огромни рояци се спускаха от небето и летяха във всички посоки, като бели зимни пеперуди, които кацат по теб, блъскат се в лицето ти и ти пречат да отвориш очите си. Но никой не им се сърди! Красиво е!
Излизам навън, за да усетя нежният допир на хилядите снежинки. Обичам да се разхождам в снега. Белите красавици грациозно се приземяват върху косата ми, рисуват снежни фигурки върху шала ми, гъделичкат носа ми и ме карат да се усмихвам.
Отсреща един господин начумерено гледа снега и бърза да пусне чадъра си. Защо му е чадър в това красиво време ?! Явно не обича сняг!
Около мен вече всичко е бяло. Тази белота прави нещата различни- даже контейнерите за боклук , кокетно сгушени , изглеждат красиви с белите си капели. Дърветата щастливо се оглеждат, размахвайки белите си дантелени ръкави, а едно улично куче и се опитват да глътне някоя снежинка.
Косата ми е леко мокра. Лицето ми е поруменяло от пощипващият студ, но усмивката ми още е там!
- Изглеждаш много хубава ! - посреща ме старата съседка на входа.
- Това е защото ме целуваха зимни пеперуди- казвам и се засмивам. Засмива се и тя.
- Отивам- казва- и мен да ме целунат, пък току- виж кацнал и моят принц най-после.
Прибирам се на топло и от кухнята се носи аромат на кафе. Любимият ме посреща с димяща чаша. Отпивам и топлина се разлива по тялото ми. Прекрасен завършек на дългата разходка! Сгушена в прегръдката на моя любим, затварям очи и се унасям,усмихвам се насън, носят ме рояци зимни пеперуди.
Обикновено така започва големия снеговалеж - с няколко уж заблудени снежинки. И този път стана така! Снежинките ставаха все повече и повече, огромни рояци се спускаха от небето и летяха във всички посоки, като бели зимни пеперуди, които кацат по теб, блъскат се в лицето ти и ти пречат да отвориш очите си. Но никой не им се сърди! Красиво е!
Излизам навън, за да усетя нежният допир на хилядите снежинки. Обичам да се разхождам в снега. Белите красавици грациозно се приземяват върху косата ми, рисуват снежни фигурки върху шала ми, гъделичкат носа ми и ме карат да се усмихвам.
Отсреща един господин начумерено гледа снега и бърза да пусне чадъра си. Защо му е чадър в това красиво време ?! Явно не обича сняг!
Около мен вече всичко е бяло. Тази белота прави нещата различни- даже контейнерите за боклук , кокетно сгушени , изглеждат красиви с белите си капели. Дърветата щастливо се оглеждат, размахвайки белите си дантелени ръкави, а едно улично куче и се опитват да глътне някоя снежинка.
Косата ми е леко мокра. Лицето ми е поруменяло от пощипващият студ, но усмивката ми още е там!
- Изглеждаш много хубава ! - посреща ме старата съседка на входа.
- Това е защото ме целуваха зимни пеперуди- казвам и се засмивам. Засмива се и тя.
- Отивам- казва- и мен да ме целунат, пък току- виж кацнал и моят принц най-после.
Прибирам се на топло и от кухнята се носи аромат на кафе. Любимият ме посреща с димяща чаша. Отпивам и топлина се разлива по тялото ми. Прекрасен завършек на дългата разходка! Сгушена в прегръдката на моя любим, затварям очи и се унасям,усмихвам се насън, носят ме рояци зимни пеперуди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар