И днес тя беше там. Сгушена зад ламаринените бараки до спирката на автобуса. Омотана в стари дрипи и обута в пробити обувки беше неузнаваема. Една раздърпана сламена шапка падаше ниско пред очите и и от лицето и не се виждаше почти нищо. Просто една клошарка като хиляди други в наше време. Беше дошла в началото на лятото с първите туристи. Това местенце и стори хубаво за живеене. Под дървената пейка разположи малкото вързопче, което съдържаше всичко, което притежаваше. Особено внимателно пазеше няколко картини, рисувани с акварели и грижливо опаковани с пожълтял вестник. Не искаше никой да ги пипа. Това бяха нейни картини, рисувала ги беше в един друг етап. Там беше нарисуван животът и. Особено се страхуваше от децата. Странно защо тези чистички и послушни пред мама и татко дечица можеха да бъдат толкова жестоки към беззащитните. Имаше група деца, които постоянно я тормозеха, дърпаха нещата и, подиграваха се и се кривяха в идиотски гримаси. Само да не пипат картините и.Трябваше да намери нещо за ядене. Преди малко едно момченце изхвърли половин кифла. Вече не се криеше като ровеше в коша за боклук. Вече не се срамуваше от вида си. Никой не би я познал. Вече не. Даже не мислеше за живота си преди. Отдавна не плачеше. Само се молеше да умре. Измори се да се бори с кучетата за подслон.
А какъв дом имаше само! С градина. Там рисуваше картините си и играеше с децата си. Само като си помислеше за това сърцето и се изпълваше с мъка. Загинаха в катастрофа със съпруга и. Тя изпадна в депресия, изгуби работата си. Сметките оставаха неплатени , а вноските по кредита непосилни .Взеха къщата и и тя се озова на улицата, с едно вързопче и няколко картини.
Времето започна да захладнява. Един ден се събуди от няколко дъждовни капки, които се удариха в шапката и и измокриха лицето и. Тя стана веднага и взе да прави навес от няколко кашона, изхвърлени от магазина. Въпреки големите си усилия, дъждът безмилостно я връхлиташе от всичките и страни. Тя притисна здраво картините до гърдите си и затвори очи. Молеше се дъждът да спре. Когато отвори очи от гърдите и се изтръгна стон. Цветни струйки се стичаха по дрехите и. Дъждът беше измил картините и.
Заплака. Сълзите и се сляха с дъждовните капки. Заедно с цветните струйки отидоха в калната локва , която побра в себе си един цял живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар