Неделята обикновенно започва много тихо. Особено по това време на деня, когато всеки е решил да помързелува в леглото и не бърза за никъде. Няма нищо по-приятно от това да се събудиш в ранното утро и да видиш изгряващото слънце. През прозореца се процежда светъл лъч и се опитва да оближе крака ти. Въздухът е малко хладен все още, но наситен с аромата на цъфналите наоколо дървета. Само изгревът и няколко цвърчащи птиченца. И любимият аромат на прясно сварено кафе. И звукът от равномерното дишане на все още спящите. Колко малко му трябва на човек, за да се чувства истински щастлив. Понякога си мисля, че хората забравят кое е важното в живота, забързани да се затрупват с вещи и да търсят щастие в неща, в които няма да го намерят. Напоследък слънцето тук ми липсва, но се старая да си нося постоянно слънце в душата си. Така по-лесно приемам дъждовното време напоследък. И помага:) Желая приятен мързелив неделен ден с едно кратко утринно стихотворение:)
Усмихнатото утро гъделичка
босия крак от завивката,
трепват миглите, усетили сами
на топлото слънце усмивката.
Птича песен, аромат на цветя и кафе
докосва на душата най-нежната струна
повей лек на ветрец, късче небе
какво по-хубаво начало да има!
Няма коментари:
Публикуване на коментар