За хората, които срещаме всеки ден

В живота ни се случват много неща, на които в повечето случаи не обръщаме особено внимание. Може би защото в рутината на ежедневието  не се замисляме над тях. Както хората, които срещаме.  Само че тук не става дума за хората, които са наши колеги, приятели, роднини, а съвсем непознатите хора, тези, които срещаме всеки ден на път за работа или закъдето сме се запътили. Забелязали ли сте колко често срещате едни и същи хора, на едни и същи места, по едно и също време всеки ден; как тези непознати хора стават част от нашето ежедневие, а ние-част от нечие друго и в един момент си ставаме някак близки. Интересното е, че може да разберете дали сте тръгнали на време, според това на кое точно място ще срещнете човека. Ако сте тръгнали на време човека ще бъде някъде по средата на пътя, ако сте тръгнали по-рано, ще го срещнете малко по-назад, а ако сте закъснели, ще го видите много скоро, след като сте тръгнали.Замислих се над това след като близо от половин година срещам едно и също момиче по пътя към детската градина. Едно къдрокосо момиче, чийте къдрици видях за първи път съвсем скоро, когато започна да става топло и свали шапката, която обикновено носеше, захлупена над очите си. Обикновено се засичаме на половината от пътя, когато сме тръгнали навреме. По нея мога да сверя часовника си:) Днес, обаче, я срещнахме още при светофара. Ясно, закъснели сме:) Разминахме се, както обикновено се разминаваме с непознатите на улицата. Но този път момичето ни погледна, кимна с глава и се усмихна. Сякаш казваше:" Днес не сте тръгнали навреме". Аз също се усмихнах. От утре вече няма да се разминаваме мълчаливо:)