Октомври, с червени кичури в косата, тръгна рано по улиците, оставяйки след себе си хиляди нюанси, които се докосват, танцуват, преливат, смесват и изпълват душите на хората с цветна топлина. Жълтите тикви, наредени по пътя се побутват, заслушани в стъпките, напоени с багри, с нежното тананикане на вятъра, провиращ се между изсушени букетчета билки, наредени с щипки на слънце, с кискането на цветя и подскачащи точки по гумените ботуши, с нежната милувка на пухкавите жилетки, с тихичкото хлипане на потъмняващите облаци, с мокрите пръстчета на дъждовните капки, потропващи по стъклата на прозорците, с аромата на топла супа и запечени със зехтин крутони, с цвета на захаросаната коричка на печените плодове и цвърчащите във фурната фъстъци, с уловените мигове щастие в карираните шарки на вълнените одеялца, с глътките топлина, разливаща се по тялото от горещия шоколад с вкус на канела, с нови очаквания, нови мечти, нови чудеса, ставащи пред очите ни...
Нека се усмихнем и тръгнем по стъпките...