Септември измъкна тежкия си жълтеникав куфар изпод леглото и започна да прибира в платнени торбички и прозрачни шишенца своите цветни отпечатъци, укротени слънчогледови настроения, детски смях, уловен от звуците на първия училищен звънец, последните песни на щурците, написани на прозражни паяжини в полята, шушукането на думите в разказите на пожълтелите ниви, шумоленето на първите стъпки в листата, пискливите гласчета на младите кестенчета, изскочили от своите бодливи кожухчета, усмивките на рошавите хризантеми и бухналите коси на хортензиите, подскачането на слънчевите капки по листата, първите хладни милувки на утрото, аромата на хрупкави корички и разтопен карамел, топлината на топли пантофки, ентусиазма на дадените обещания, трепета на очакванията, силата на желанията, безкрая на любовта...
Всички хубави неща, с които успя да зарадва хората и да стопли душите им. Време е да си тръгва...но преди това ще остави по нещо на всеки, за спомен. Какво е оставил за вас? Ако се усмихвате, значи сте го намерили smile emoticon