Лято...

                                                         Аромат на лято

Горещ летен ден. Един от онези, в които се чувстваш като смазан от топлината. Тя те обгръща отвсякъде и те кара да мързелуваш. Във въздуха се носи аромат на кайсии и праскови и си представяш ароматната плодова салата, поръсена със захар и запотената кана с прясно изцеден сок.
Излизам на терасата и топлината ме сграбчва с горещите си пръсти. Поглеждам небрежно към пресъхналата локва отсреща. Останало е малко напукана кал и едно малко момиченце напразно се опитва да се огледа в нея. Няколко бездомни кучета лениво поклащат опашките си и с изплезени езици се излежават на сянка. Покрай тях минава котка, гордо вирнала опашка, сякаш разбира, че едва ли някой ще я гони в тази жега. Най-голямо оживление има около количката със сладолед. Доволни личица с нетърпение протягат ръчички към ледената сладост.
Изведнъж притъмня. Нахални черни облаци избутаха слънцето и скриха усмивката му. Внезапно появилия се вятър подгони хвърлените наоколо хартийки по улицата и се опита да разплете плитките на бузесто момиченце, което се опитваше да придържа с две ръце рокличката си.”Колко забавни са хората “ – помисли си вятърът и въздъхна силно.Това причини полет на няколко чадъра и съборени саксии. Светлосиният цвят на небето го нямаше. Тъмносиньото и моравото се смесваха с желтеникавия облак прах ,сякаш небето бе получило хематом. Само че вместо с кръв, беше изпълнено с дъждовни капки. Огнен камшик удари небето. След малко гръм разтресе въздуха. Неколцината останали по улиците притичаха набързо да се скрият някъде.
И ето, накрая, така очаквания дъжд. Огромните капки дъжд започваха да се надпреварват към земята. Тя жадно ги поглъщаше и молеше за още.
Въздухът се изпълни с аромат на земя и прах. Един така приятен типичен за летните бури.
Благодатен дъжд! Протягам напред ръце да уловя няколко дъждовни капки и се усмихвам. Обожавам проливния летен дъжд. Навивам панталоните си до колене и тичам навън във дъжда. Вдигам ръце и шляпам с босите си крака. Прекрасно е! Затварям очи и танцувам. Водата се стича по лицето ми и дрехите ми залепват.
След малко усетих топлата слънчева целувка. Дъждът беше спрял. Погледнах опръсканите си с кал крака. Бях стъпила в онази пресъхнала локва, но вече в нея можеше да се огледаш. Видях едно момиче с с увиснала мокра коса и прилепнали дрехи. Но с огромна усмивка и очи, в които се отразяваше дъгата!