четвъртък, 6 юни 2013 г.

из " Приказки за живота на големите"



                                         Етикети

Чудно с каква лекота се лепят етикети на другите! Веднъж на някой да му хрумне да каже нещо, и веднага се намира една групичка от поддръжници,  угодно размахващи пръст и клатейки укорително глава, която веднага започва да повтаря като ехо, това, което някой им е казал. 
Интересно как може да кажеш, че някой е такъв или онакъв, без изобщо дори да си говорил някога с него. Трагичното в цялата история е, че в повечето случаи, никой не се занимава с това да търси истината. Тълпата, убедена в правотата си, отнема на човека дори правото да се защити.  А когато все пак истината излезе, този, който държи въжето, с което е бил готов да линчува, се прави, че скача на него и пак угоднически се усмихва. Този път от другата страна. Странно нещо е човека! Може би е крайно време да се научим да уважаваме индивидуалността на всеки, който има различни мисли и идеи от нашите и да оставим нещата, които прави, сами да говорят за него. Иначе какво по-лесно да окаляш някой, който дори не познаваш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар