Събота се заслуша в нежната зимна мелодия, с която утрото я посрещна, навивайки докрай пружината на старомодната си музикална кутийка, с пързалящи се по зеледено езерце деца, на фона на изящно изработен викториански пейзаж. 
Събота пусна една бучка захар в кафето и се усмихна. Загледа се в прекрасните малки фигурки, които с всяко завъртане и се струваха все по-живи и по-живи, докато накрая погледа и се замъгли и в следващия миг тя стана една от същите тези красивите малки фигурки от музикалната кутия. Скочи право на ледената пързалка и се завъртя в такта на музиката. После тръгна по отрупаните с пухкав сняг улици. От онзи, с който стават най-хубавите снежни топки. После мина по улицата с отворени магазинчета, зад които се виждаха усмихнати продавачи. Огледа отрупаните с лакомства витрини на шоколадовата работилничка, отби се в магазинчето за дървени играчки да погледа възрастния майстор, който довършваше дървеното конче за някое послушно детенце, спря се при групата момиченца, които пееха коледни песни пред входа на часовниковата кула, помаха с ръка на файтонджията, който мина покрай нея, а той вдигна шапката си за поздрав. Спря на малката гара със смешна табела, опита от ароматната ябълка с карамел, която и подаде една червенобуза жена от шарената сергия с плодове, загледа се в премигващите светлинки, идващи от прозорците на празнично украсените къщи, провря се между струпаните пред входа на малката църква хора, погали главичката на русото момиченце, седнало на прага на сгушената в снега къща с шарено коте в ръце, загледа се в острия връх на високия уличен фенер, който хвърляше мека светлина на отсрещните витрини и на стената се появяваха весели фигурки. После мина покрай бялата ограда на голямата къща с трите островърхи купола, спря се пред големия снежен човек, който весело си бърбореше с рошавото врабче, кацнало на морковения му нос, сложи една ръчно изрисувана стъклена играчка на елхата в ляво, усети аромата на топлото коледното вино с плодове и билки, наредено в хихикащите и побутващи се на рафтовете бутилки. Подмамена от уханието на печени ядки и ябълков щрудел се повдигна на пръсти и погледна през прозореца към веселите чорапчета и грижливо подредени лъскави пакети под елахата до камината, подмамена от уханието на печени ядки и ябълков щрудел. После мина покрай високия бор, отвори металната вратичката на червената пощенска кутия и пусна шарено писмо с коледна картинка. Звън...звън...пружинката на музикалната кутийка изпя последните си няколко ноти и Събота се върна на дивана в топлата стая с празна чаша кафе в ръка. На дъното и се усмихваха весели фигурки. На танцуващи по ледено езерце деца.
/"Малки приказки за всеки ден"/