"Даа...може би всеки има своите моменти на усамотение, когато захвърля всички маски и се наслаждава на компанията на истинското си Аз. Може би всички сме изморени от вечното внимаване с това, което казваме или не казваме; с това, което правим или не правим, за да се харесаме на един или друг, за да постигнем "важни" цели, да начешем егото си или за нещо друго...Може би са ни омръзнали недоизказани истини, лицемерно обичане, силни думи, усвиснали някъде...изгубени в превода на собственото си интерпретиране на живота...лъжеприятели... дребни душици, на които си принуден да се усмихваш, а в същото време ти се иска да сриташ по задника. Може би...

И ето сега, когато можеш да останеш сам с тишината; когато можеш да чуеш собствените си мисли; когато през очите ти минат всички онези щастливи моменти, заради които си струва да живееш и си дадеш сметка за истински важните хора, заради които не трябва да слагаш маска, можеш да се усмихнеш ..."
/Из "Приказки за живота на големите"/