Сряда преметна копринения си шал и тръгна по улицата, следвайки слънчевите усмивки, проблясващи по напъпилите дървета. "Какви ли хубави неща ме очакват днес? запита се тя и затананика някаква весела песничка. Обичаше да излиза рано, когато най-силно мирише на розово утро и градчето още се прозява, събудено от изкушаващото ухание на кроасани с масло, носещо се от пекарните, примесено с аромат на смляно кафе и печатарско мастило, идващо от магазинчето за вестници. 
Тя мина покрай малкото пазарче за плодове, загледа се по новите книги в книжарницата, спря за малко пред изкушаващата вкусна витрина на сладкарницата и сред кратко колебание между розовите френски макарони, шоколадови пасти с маслен крем и хрупкавите бисквитки с натрошен карамел, излезе с хартиено пакетче домашни бонбони. Усмихната, тя продължи разходката си, докато една витрина не я накара да се върне обратно. Чудеше се как не е забелязала това магазинче преди. Можеше да се закълне, че вчера не беше тук. Беше от онези очарователни вехтошарски магазинчета, в които може да намериш истински съкровища. Това, което я накара да се залепи за стъклената витрина беше една шарена кутия, на която пишеше: "За теб". Тя набързо влезе вътре и поиска да види кутията. Продавачът повдигна падналите на носа му очила и подаде кутията. "Това е за теб -каза той и и намигна.
Сряда се усмихна и побърза да отвори кутията. Вътре имаше ключ. -Но за какво е този ключ ?-попита тя.
-Много просто-отговори човекът. За отключване на врати.
-Но за кои врати?-тя повдигна учудено вежди.
-За тези, които трябва-усмихна се човекът. -Хайде, не губи време.
Сряда стисна ключа в ръката си и също се усмихна. Нейните тайни врати я очакваха. А какво има зад тях? Време беше да разбере.
Обърна се да помаха на продавача за довиждане и...там нямаше никой. Магазинчето беше изчезнало. "
/ "Малки приказки за всеки ден"/