Събота се загледа в премятащия се в храсталака щурав вятър и се зачуди кой ли пак е ядосал Марта, че от вчерашната и слънчева усмивка няма и следа, но какво да се прави...
За разлика от нея тя беше в едно от чудесните си ярки, пеперудено-пърхащи настроения, напоено със силния аромат на току-що смляно кафе. 
Тя посегна към стъклената захарница с леко открехнато капаче, под което се показваха няколко чифта мигащи очета на побутващите се и настъпвани една друга бучки кафява захар, нетърпеливи да топнат краченца в горещата "вана" с кафе. Събота си избра едно захарче във форма на сърце, което изцвърча и за секунда се разтопи от удоволствие. Няколко нюанса радост се полепиха по стените на порцелановата чаша, рисувайки цветна картина с шарените си отражения. Розово утро с мокри клепачи, леко открехнало крайчето на пердето. Топло докосване от първия слънчев лъч, близнал подаващия се от завивките бос крак. Тихо жужене, хванато в чашките на цъфналите дървета. Тънки стръкчета млада трева с накацали по крайчетата им пеперуди. Парченца пухкави облаци в бебешки цветове. Радостни стъпки, подканящи да ги последваш. За да те отведат там, където винаги си искал. Радост, щастие, топлина, реещи се из въздуха.
Събота отпи глътка шарена картина и примижа от удоволствие. Извади лист от любимата си хартия за писане, за да напише заглавието на своята приказка - Пролетно утро, нарисувано в чаша кафе.
/"Малки приказки за всеки ден"/