Събота тръгна по стъпките на утрото, оставило цветна диря след себе си. Проблясващи  слънчеви отражения по тънките клони на напъплите дървета.  Бледо-жълти капчици роса, изпълнени с  нежното ухание на цъхналите по пътеките нарциси. Букет от хиляди усмихнати личица, събрали  магията на утрото под жълтите си шапки. Ококорени буболечки, с тънки ризки,  изпълзели от зимните си квартири на припек. Шарени петна, скачащи по покривите. Ветропоказатели, гледащи към слънцето. Звънливи чик-чирикания, понесли във въздуха мелодията на днешния прекрасен ден. Пролетни  пожелания, увити във фунийки от прозрачна дантела в плетена кошница. За всеки, който мине покрай нея.  Дървени люлки, закичени с иглики. Кърдици, развяти от вятъра. Весели мисли, хвърчащи нанякъде... 
Събота извади кръглата си стъклена купа за пролетни настроения и сложи в нея няколко вълшебни думички, скрити в шепота на бледозелените стъкчета млада трева, чакащи някой да ги намери, за да се сбъднат. После от всичко по малко. Кой е казал, че не можеш да си бутилираш настроения! Всеки може да стане колекционер на красиви настроения. Достатъчно е да се огледа. 
Тя захлупи настроенията със стъкления капак и сложи купата до прозореца. Време е да напише своята приказка...С чик-чирикащи думи.
"Малки приказки за всеки ден"