Сряда отвори капака на любимия си олющен сандък със съкровища и измъкна оттам старомодната пишеща машина. Беше я намерила в едно кокетно благотворително магазинче, в един от специалните и Нещотърсачески дни. Сещате се, онези дни, когато ти се приисква да поровиш из вехориите в търсене на мъничко съкровище, а специалното нещо, което търсиш започва да шепти с тъничкото си гласче и не спира докато не го намериш. Така и с машината. Седеше си, забутана в ъгъла, сред пъчещите се пред нея шарени порцеланови чаши със златни дръжки и се опитваше да каже нещо нещо, потропвайки с поизтърканите си бутони. На никой в магазина, обаче, не му се слушаха стари истории, разказани от скърцащия глас на някаква си стара машина. А какви истории беше написала само навремето...
Забравена, машината млъкна и кротко си събираше прах в ъгъла. До онзи ден - специалния Нещотърсачески ден на Сряда. Още като видя развяващата се червена коса с цвете в косата, разбра, че трябва да проговори защото този път някой ще я чуе. Затрака тихичко с клавишите си и красиви думи се подредиха в пролетна приказка на пожълтения лист. Запяха капчуци, зажужаха пчели, затрептяха пеперудени крилца, а въздуха се изпълни с аромат на цъфнали дървета. Така се намериха машината и Сряда.
Ароматния спомен я накара да се усмихне.
В мрачни дни като този обичаше да си разглежда любимите съкровища. Реши да напише нещо цветно да накара Марта да се усмихне най-накрая, че вече започна да се чуди пролет ли идва или зима.
"Имало едно време една слънчева усмивка..." затрака пишещата машина с клавиши. 
Как продължава приказката ли? Нека я допишем сами. Колкото по-весела и цветна, толкова по-добре!
/"Малки приказки за всеки ден"/