Събота посрещна утрото с чаша кафе, преглеждайки набързо какво се случва във фейсбук. Ехххх! Не може да се начуди на поведението на някои хора, щом стане дума за правилно писане. Особено пък, не дай си боже, някой да "дръзне" да им направи забележка! Тогава, вместо да се засрамят, те вкупом го нападат и карат този някой да се чувства виновен, че не иска да им чете неграмотните постове и даже се гордеят с неграмотното си писане. "Всеки можел да пише както си иска". Ами хубаво, ама в три реда изречение без главни букви и никакви препинателни знаци е малко трудно да се разбере за какво, аджеба, става въпрос. А ако същото това изречение е написано и на латиница, тогава е още по-интересно.
Пие си кафето Събота и въздиша. Вярно, не всеки може да пише без грешки, изключваме и грешките от автокоректора на телефона или таблета, ама хайде стига слагате "й" където ви хрумне, стига с това "съжЕлявам" и "обЕснявам", "иСпращам", "аС"...Стига с това неграмотно писане!
Видите ли, това била група за развлечение и не било нужно да се пише правилно?! Ами че то както пишеш в една група, така пишеш навсякъде. Еххх, "език свещен на нашите деди..." на нищо те направиха! -горчиво се усмихна Събота, допивайки кафето си.
Всеки иска да бъдеш толерантен към какви ли не абсурдни неща, но се оказва, че никой не е толерантен към всичко онова, което има значение и наистина си струва.
Реши, че повече не иска да бъде толерантен. Към глупостта. Към простотията. Към неграмотността. Тъжна ще бъде днес неговата приказка -"Приказка за изчезващия български език"
/"Малки приказки за всеки ден"/