Безгрижно неделно щастие скочи в кафето и облиза муцунка. Днес ще се случва на всеки, който го пожелае. Странно нещо са хората-помисли си неделното щастие- аз съм тук, пред очите им, а те вървят ли, вървят нанякъде да търсят щастието! Е, вярно, че не съм много голямо и лъскаво, даже може би твърде невзрачно, за да се загледат по мен и затова често пъти ме подритват и подминават. Но пък съм истинско. Е, няма да се кача да потупам някого по рамото с викове " Хей, здравей, аз съм твоето щастие", все пак съм от онези старомодните, срамежливите, но ще се опитам да отворя сърцето му. Защото е лесно да виждаш с очи. С очи всеки може, но магията е в това да видиш със сърцето. И ето ме днес, вашето безгрижно неделно щастие, седнало на ръба на чашата ви с кафе, за да ви се случа. Аз съм пред очите ви...в топлината на пухкавата възглавница, в равномерното дишане на любимите хора, когато спят, в росните клепачи на утрото, в сълзите от радост, в нежните прегръдки, в подадените ръце, в блясъка на детските очички, в посребряващите от годините коси, в албумите със спомени, в обичта на хората, в красотата на мислите, в пробягващата по карираното палто къдрицата, в набръчканата ръка, подаваща ябълка, в мечтите, скрити в джоба, в хрупкавата курабийка, в намазаната филийка със сладко от дюли, в усмивките, в срещите, в чудесата, в които вярваме, в поздрава на пощальона, в малките неща и дребните радости...в чашата ви с кафе...
Е, стига сте тичали да гоните вятъра! Аз съм пред вас. Вижте ме!

11/10/15