Презареждане
Всичко се амортизира рано или късно, дори чувствата, може би. В някои случаи добрата подръжка помага това да се забави, а друг път не е достатъчно и се налага нещо да се поочука, да се поизправи или пребоядиса. Понякога се налага само да се презаредят батериите и всичко е наред. Ех, ако това ставаше толкова лесно и при хората! Какво прави човек, когато се почувства толкова уморен от всички онези неща, човъркащи съзнанието му, опитвайки се да го залъже по някакъв начин, че всичко е наред. Но те не спират да човъркат, дори и когато си отклонил за малко вниманието си и си го насочил към нещо, което обичаш да правиш и те кара да се чувстваш добре, за да спреш да мислиш. Стоят си там, здраво прилепнали, като ръжда, която не може да изстържеш. Може ли изобщо да се изстърже ръждата от душата на човек, без да остави следи?
И така, малко по малко, човек не забелязва как бавно започва да се износва с натрупването на негативни емоции и притеснения, без дори да осъзнава колко силно са се вкопчили в него.
Може би понякога сами сме виновни за демоните, дремещи в душата ни. Но може ли човек да се съобразява единствено със себе си, за да се отърве от човъркащите главата му мисли! Може би не...
Най-лошото е, че в стремежа си да угоди на всички, човек сякаш забравя себе си.Това вечно съобразяване с всеки и всичко във всяка ситуация, с чувствата и желаниято на хората, присъстващи в живота му , позицията на буфер, която често се налага да изпълнява, очакването на нещо, за което е работил упорито и все не се получава, разминаването между това, което е искал да постигне и това, с което му се налага да се примири, в името на нещо друго, пренебрегването на собствените чувства и желания... Всичко това е толкова изтощително, че му се иска да спре. Защото също има нужда от глътка свеж въздух. Защото човешката душа също може да се износва, а доста трудно се възстановява от щетите.
Даа...Човек се чувства твърде изморен понякога. Толкова изморен, че му се иска да избяга и да се опита да презареди батериите. Някъде, където поне за малко да се съобразява само със себе си и нещата, които на него му носят радост. Някъде далече. Сред непознати.
Дали, обаче, това ще го спаси от човъркащите мисли в главата му? Може би не...
И така, малко по малко, човек не забелязва как бавно започва да се износва с натрупването на негативни емоции и притеснения, без дори да осъзнава колко силно са се вкопчили в него.
Може би понякога сами сме виновни за демоните, дремещи в душата ни. Но може ли човек да се съобразява единствено със себе си, за да се отърве от човъркащите главата му мисли! Може би не...
Най-лошото е, че в стремежа си да угоди на всички, човек сякаш забравя себе си.Това вечно съобразяване с всеки и всичко във всяка ситуация, с чувствата и желаниято на хората, присъстващи в живота му , позицията на буфер, която често се налага да изпълнява, очакването на нещо, за което е работил упорито и все не се получава, разминаването между това, което е искал да постигне и това, с което му се налага да се примири, в името на нещо друго, пренебрегването на собствените чувства и желания... Всичко това е толкова изтощително, че му се иска да спре. Защото също има нужда от глътка свеж въздух. Защото човешката душа също може да се износва, а доста трудно се възстановява от щетите.
Даа...Човек се чувства твърде изморен понякога. Толкова изморен, че му се иска да избяга и да се опита да презареди батериите. Някъде, където поне за малко да се съобразява само със себе си и нещата, които на него му носят радост. Някъде далече. Сред непознати.
Дали, обаче, това ще го спаси от човъркащите мисли в главата му? Може би не...
Няма коментари:
Публикуване на коментар