Мартина доста мислеше за връзката си напоследък. Нещата не се бяха променили особено от последния път, когато говори с Айлин за това. Вярно е, че се обичаха и им беше приятно заедно, но всеки си имаше свой живот и напрегнато ежедневие и срещите им бяха един своеобразен остров, на който се скриваха да си починат. Но беше ли достатъчно? Щеше ли да бъде така ако живееха заедно? Мартина не можеше да отговори на тези въпроси. Достатъчна ли беше любовта, която изпитваха, за да я съхранят през годините на общо бъдеще, ако изобщо имаше такива. Мартина се измъчваше защото не знаеше какво мисли Божидар по този въпрос, а всеки път, когато искаше да говорят за това той ловко се измъкваше. След поредицата от неприятности, които се случиха на Айлин и Виктор любовта им стана още по-силна, а тя не беше сигурна какво би станало с тяхната в такава ситуация. Искаше и се и нейната любов да бъде така силна и да знае, че това е човека, заради който би хванала пламъка с ръка. Но колкото и да и се искаше, дълбоко в себе си осъзнаваше, че не е така. Сигурно много пъти ви се е случвало да усещате, че нещо няма да стане, но да продължавате да мислите, че всичко е наред. Човекът е странен по някога в умението да се самозаблуждава, когато знае каква е истината, но не иска да си признае. Може би защото винаги се надяваме, че нещата ще се променят в посоката, която искаме. И когато това не стане установяваме колко време сме пропилели и колко други възможности сме пропуснали, вкопчвайки се в една илюзия. И колкото по-скоро човек си даде сметка за реалната ситуация, в която се намира, толкова по-скоро щеше да спре да се самозалъгва и да направи това, което е трябвало да направи от много дълго време.Мартина имаше склонност да анализира подробно всеки детайл от разговорите и срещите, които имаше с хората. Особено във връзката им с Божидар. Тази вечер беше решила да поиска отговор от Божидар. Не искаше повече да се залъгва и да се надява, че нещата ще станат по-сериозни.
Малко след вечеря, когато сложи Ния да си легне, Мартина каза на Божидар, че иска да говори с него за тях двамата.
-Какво пак се измъчваш, скъпа? Виж колко ни е добре заедно! - каза той.
-Така е, но колко ще продължи това?
-Кое колко ще продължи? - попита той и се размърда неспокойно, усещайки накъде духа вятъра.
-Колко ще продължи да ни е хубаво, Дари? - попита Мартина. „ Аз искам да знам дали ще ни бъде така само докато се виждаме от време-навреме или ще продължи така и ако заживеем заедно?
-Защо да разваляме всичко, Марти? Какво не ти харесва сега? – попита той.
-Виж, Дари, аз не мога да си позволя да си пилея така времето, ако връзката, която имам не може да прерастне в нещо по-сериозно. Не съм на двайсет години, че да си правя експерименти или да си търся човек, с който да се забавлявам понякога. За тази цел си имам достатъчно прятели и повярвай ми, далеч по-забавни от теб. Аз те обичам Дари и очаквам нещо по-сериозно от няколко приятни срещи в събота вечер.
- Хайде да не разваляме хубавата вечер, Марти! Нека говорим за това друг път.
- Не! Този път няма да те оставя да се измъкнеш. Искам да ми кажеш какво мислиш за връзката ни. Докъде си готов да стигнеш или изобщо не си готов. Не мога да гадая, Дари. Обичам нещата да са ясни и когато нещо не ми харесва го казвам.
- Какво искаш да ти кажа, че ще се оженим ли? – попита Божидар, повишавайки тон.
- Не, искам да ми кажеш какво искаш да се случи по-нататък? – настояваше Мартина.
- Аз съм доволен с това, което е между нас, Марти - каза той.
- Но аз не съм, как не разбираш. Това не е достатъчно. Когато човек прави нещо той винаги мисли за развитието, не остава на едно положение. Иначе какъв е смисъла.
- По-сериозното обвързване разваля нещата, скъпа!
- Това са глупости, Дари! Виж Айлин и Виктор! През какво преминаха, за да бъдат заедно!
- Айлин и Виктор са двама безумци, Марти. Колко народ пострада заради обичта им!
- Не мога да повярвам, че казваш това! Но знаеш ли, сега като те слушам разбирам защо необикновените неща не се случват на такива като теб.Ти никога не би разбрал. Настоявам да знам какви намерения имаш, Дари! Искаш ли да живееш с мен или не?
Божидар замълча. Изобщо не му се говореше за това, но този път трябваше да го направи.
-Е? - Мартина повдигна въпросително вежди.
-Аз те обичам, Марти...но...не мисля, че искам да живеем заедно. За мен сега е идеално. Не искам да променям ритъма си на живот, а ще се наложи ако заживеем заедно. Аз не съм лесен за живеене, не мога и да правя компромиси. А пък и детето...
-Детето? Какво искаш да кажеш? - Мартина зае отбранителна позиция.
-Ами...аз нямам нищо против детето, не ме разбирай погрешно скъпа, но...тя не е мое дете и не знам дали мога да поема тази отговорност да се грижа за чуждо дете и...
-Тя не е чуждо дете, Божидаре! Това е моето дете, част от мен!...Знаеш ли какво, всичко ми е ясно. Защо обаче толкова време се преструваш, че всичко е ок? Искам да си вървиш! Веднага!
-Виж, може би си засегната, но...
-Махай се оттук! - извика тя и отвори вратата.
Божидар се изненада от искрите, които прехвърчаха от очите на Мартина. Понечи да каже нещо, но после се отказа и излезе. Когато по-късно размишляваше върху това, което беше станало с чаша уиски в ръка не беше сигурен дали не направи грешка. Не беше ли прибързано да реши, че не иска сериозно обвързване без дори да е опитал и да е установил, че е така. Но времето щеше да покаже. Само че тогава можеше да е прекалено късно за това. Понякога се успокояваме и оставяме на времето да реши или да свърши нещо вместо нас. В повечето случаи обаче времето не само не решава ами и задълбочава нерешените въпроси. И когато след години хората изгладят недоразуменията или осъзнаят грешките си, разбират колко време са изпуснали в опит да докажат на другия правотата си. Време, което никой не може да върне.
„Може би не ставам за семейство” мислеше си Божидар. „ Прекалено обичам себе си за да искам някой друг да стане по-важен от мен самия”. Може би беше прав като се имаше впредвид различните връзки, които имаше през годините и нито една не беше довела до някакво сериозно обвързване. На жените им писваше да чакат и да се надяват и в крайна сметка си отиваха от живота му. Така стана и сега.” Може би това е трябвало да стане” успокояваше се Божидар и отпи от чашата си. В крайна сметка всеки пое по пътя си. Не че досега имаха общ път, но сега можеха да планират бъдещето си, всеки по отделно.
В началото Айлин тъгуваше защото обичаше Божидар, но постепенно ежедневието и грижата по детето поглъщаха цялото и свободно време и дойде време, когато тя си мислеше за връзката и с Божидар като за мил спомен.
Виктор и Айлин не я оставяха много да скучае и когато година след това тя реши да замине в чужбина на всички им беше много мъчно.
Мартина никога не беше обмисляла възможността да заминава в чужбина. Когато обаче нейна приятелка каза, че отваря детски център и има нужда от доверени хора, с които да работи, реши, че това е отлична възможност за развитие за нея и за Ния. В началото и беше доста трудно, приятелите и липсваха, но може би и за най-адаптивния човек е трудно да се нагоди към новите условия, в които се намира. Но после, когато живота ти започне да тече в ритъма, който ти сам му зададеш, всичко се подрежда. Не знаеше за колко време ще бъде тук, но ако и харесаше можеше да остане. Мъчно и беше , че трябваше да остави Айлин в такъв период, но знаеше, че Виктор ще се грижи за нея. Когато разбра, че Нора и бащата на Виктор са отишли да я гонят от къщата не можеше да повярва. Това беше чудовищно! Как даже си бяха помислили такова нещо. Хайде за Нора изобщо не се учудваше, че е способна на такова нещо, но баща му?! Този път Виктор не беше на себе си от яд. Особено пък и когато разбра, че Нора е изпратила снимките на родителите на Айлин и на Николай, реши, че е крайно време да спре манипулациите на тази жена.
Мартина много добре познаваше машинациите на Нора. Навремето като ученици си имаше вземане-даване с нея. От тогава пътищата не им се бяха кръстосвали ако не се брои мълчаливото им подминаване из града, когато не можеха да избегнат срещата си. Мартина никога не беше споменала на Айлин или на Виктор, че познава Нора, защото това, което се беше случило беше толкова отдавна и беше толкова лично, че Мартина искаше да го запази само за себе си. Мислите и отново се върнаха към онзи ден в училище, когато беше получила онази бележка и завитата с лист от тетрадка роза, която още пазеше като скъп спомен от. Нора беше по-голяма от тях и учеше в същото училище. Много харесваше Сашо, но той не и обръщаше никакво внимание. Единственият човек, който го интересуваше беше Мартина. Между тях имаше нещо специално и то се усещаше във въздуха. Връзката им започна като ученическа любов, но можеше да прерастне в нещо много повече ако Нора не беше развалила всичко с мръстните си игрички. Не можеше да понесе да гледа двамата как се разхождат в парка или ходят на кино, а когато ги видеше заедно и през междучасията направо и призляваше. Решила беше, че ще направи каквото е по силите и, за да ги раздели и да си отмъсти за проявената незаинтересованост към нейната особа. И в крайна сметка успя. Съчини пред Сашо една скалъпена история за това, че Мартина се подиграва с него и излиза с друг, даже беше убедила едно момче да се представи за нейния уж „приятел”като му обеща да му даде отговорите за контролното по математика. Сашо беше много наранен и разочарован от Мартина. Не поиска да разбере от нея истината. На тази възраст хората трудно преглъщат такова нещо и приемат нещата много по-трагично, отколкото в действителност са. Не са развили в себе си достатъчно тази способност да анализират причините и да чуят гледната точка и на другия човек. Ето защо без да иска някакви обяснения той прекъсна всякакви отношения с Мартина, независимо какво казваше тя, сигурен, че го е излъгала. И как можеше да е иначе, когато Нора беше довела и свидетел. Малко след това с Нора станаха гаджетата и се заговори, че щели да се женят. Но в крайна сметка Нора го заряза с думите, че е постигнала това, което е искала и повече няма нужда да си губи времето с такъв като него. Щяла да намери някой, който да е някой в този град. Мартина не го беше виждала от гимназията. Не беше идвал и на годишните сбирки на випуска. Когато Виктор спомена за писмата и снимките за миг и мина през ум, че това е дело на Нора. Учудващо беше как успяваше да се преструва така и да накара всеки да игре по свирката и. Но в крайна сметка един ден всеки плаща за дяволъка си. А нейния ден щеше да дойде по-скоро, отколкото си мислеше.
Малко след вечеря, когато сложи Ния да си легне, Мартина каза на Божидар, че иска да говори с него за тях двамата.
-Какво пак се измъчваш, скъпа? Виж колко ни е добре заедно! - каза той.
-Така е, но колко ще продължи това?
-Кое колко ще продължи? - попита той и се размърда неспокойно, усещайки накъде духа вятъра.
-Колко ще продължи да ни е хубаво, Дари? - попита Мартина. „ Аз искам да знам дали ще ни бъде така само докато се виждаме от време-навреме или ще продължи така и ако заживеем заедно?
-Защо да разваляме всичко, Марти? Какво не ти харесва сега? – попита той.
-Виж, Дари, аз не мога да си позволя да си пилея така времето, ако връзката, която имам не може да прерастне в нещо по-сериозно. Не съм на двайсет години, че да си правя експерименти или да си търся човек, с който да се забавлявам понякога. За тази цел си имам достатъчно прятели и повярвай ми, далеч по-забавни от теб. Аз те обичам Дари и очаквам нещо по-сериозно от няколко приятни срещи в събота вечер.
- Хайде да не разваляме хубавата вечер, Марти! Нека говорим за това друг път.
- Не! Този път няма да те оставя да се измъкнеш. Искам да ми кажеш какво мислиш за връзката ни. Докъде си готов да стигнеш или изобщо не си готов. Не мога да гадая, Дари. Обичам нещата да са ясни и когато нещо не ми харесва го казвам.
- Какво искаш да ти кажа, че ще се оженим ли? – попита Божидар, повишавайки тон.
- Не, искам да ми кажеш какво искаш да се случи по-нататък? – настояваше Мартина.
- Аз съм доволен с това, което е между нас, Марти - каза той.
- Но аз не съм, как не разбираш. Това не е достатъчно. Когато човек прави нещо той винаги мисли за развитието, не остава на едно положение. Иначе какъв е смисъла.
- По-сериозното обвързване разваля нещата, скъпа!
- Това са глупости, Дари! Виж Айлин и Виктор! През какво преминаха, за да бъдат заедно!
- Айлин и Виктор са двама безумци, Марти. Колко народ пострада заради обичта им!
- Не мога да повярвам, че казваш това! Но знаеш ли, сега като те слушам разбирам защо необикновените неща не се случват на такива като теб.Ти никога не би разбрал. Настоявам да знам какви намерения имаш, Дари! Искаш ли да живееш с мен или не?
Божидар замълча. Изобщо не му се говореше за това, но този път трябваше да го направи.
-Е? - Мартина повдигна въпросително вежди.
-Аз те обичам, Марти...но...не мисля, че искам да живеем заедно. За мен сега е идеално. Не искам да променям ритъма си на живот, а ще се наложи ако заживеем заедно. Аз не съм лесен за живеене, не мога и да правя компромиси. А пък и детето...
-Детето? Какво искаш да кажеш? - Мартина зае отбранителна позиция.
-Ами...аз нямам нищо против детето, не ме разбирай погрешно скъпа, но...тя не е мое дете и не знам дали мога да поема тази отговорност да се грижа за чуждо дете и...
-Тя не е чуждо дете, Божидаре! Това е моето дете, част от мен!...Знаеш ли какво, всичко ми е ясно. Защо обаче толкова време се преструваш, че всичко е ок? Искам да си вървиш! Веднага!
-Виж, може би си засегната, но...
-Махай се оттук! - извика тя и отвори вратата.
Божидар се изненада от искрите, които прехвърчаха от очите на Мартина. Понечи да каже нещо, но после се отказа и излезе. Когато по-късно размишляваше върху това, което беше станало с чаша уиски в ръка не беше сигурен дали не направи грешка. Не беше ли прибързано да реши, че не иска сериозно обвързване без дори да е опитал и да е установил, че е така. Но времето щеше да покаже. Само че тогава можеше да е прекалено късно за това. Понякога се успокояваме и оставяме на времето да реши или да свърши нещо вместо нас. В повечето случаи обаче времето не само не решава ами и задълбочава нерешените въпроси. И когато след години хората изгладят недоразуменията или осъзнаят грешките си, разбират колко време са изпуснали в опит да докажат на другия правотата си. Време, което никой не може да върне.
„Може би не ставам за семейство” мислеше си Божидар. „ Прекалено обичам себе си за да искам някой друг да стане по-важен от мен самия”. Може би беше прав като се имаше впредвид различните връзки, които имаше през годините и нито една не беше довела до някакво сериозно обвързване. На жените им писваше да чакат и да се надяват и в крайна сметка си отиваха от живота му. Така стана и сега.” Може би това е трябвало да стане” успокояваше се Божидар и отпи от чашата си. В крайна сметка всеки пое по пътя си. Не че досега имаха общ път, но сега можеха да планират бъдещето си, всеки по отделно.
В началото Айлин тъгуваше защото обичаше Божидар, но постепенно ежедневието и грижата по детето поглъщаха цялото и свободно време и дойде време, когато тя си мислеше за връзката и с Божидар като за мил спомен.
Виктор и Айлин не я оставяха много да скучае и когато година след това тя реши да замине в чужбина на всички им беше много мъчно.
Мартина никога не беше обмисляла възможността да заминава в чужбина. Когато обаче нейна приятелка каза, че отваря детски център и има нужда от доверени хора, с които да работи, реши, че това е отлична възможност за развитие за нея и за Ния. В началото и беше доста трудно, приятелите и липсваха, но може би и за най-адаптивния човек е трудно да се нагоди към новите условия, в които се намира. Но после, когато живота ти започне да тече в ритъма, който ти сам му зададеш, всичко се подрежда. Не знаеше за колко време ще бъде тук, но ако и харесаше можеше да остане. Мъчно и беше , че трябваше да остави Айлин в такъв период, но знаеше, че Виктор ще се грижи за нея. Когато разбра, че Нора и бащата на Виктор са отишли да я гонят от къщата не можеше да повярва. Това беше чудовищно! Как даже си бяха помислили такова нещо. Хайде за Нора изобщо не се учудваше, че е способна на такова нещо, но баща му?! Този път Виктор не беше на себе си от яд. Особено пък и когато разбра, че Нора е изпратила снимките на родителите на Айлин и на Николай, реши, че е крайно време да спре манипулациите на тази жена.
Мартина много добре познаваше машинациите на Нора. Навремето като ученици си имаше вземане-даване с нея. От тогава пътищата не им се бяха кръстосвали ако не се брои мълчаливото им подминаване из града, когато не можеха да избегнат срещата си. Мартина никога не беше споменала на Айлин или на Виктор, че познава Нора, защото това, което се беше случило беше толкова отдавна и беше толкова лично, че Мартина искаше да го запази само за себе си. Мислите и отново се върнаха към онзи ден в училище, когато беше получила онази бележка и завитата с лист от тетрадка роза, която още пазеше като скъп спомен от. Нора беше по-голяма от тях и учеше в същото училище. Много харесваше Сашо, но той не и обръщаше никакво внимание. Единственият човек, който го интересуваше беше Мартина. Между тях имаше нещо специално и то се усещаше във въздуха. Връзката им започна като ученическа любов, но можеше да прерастне в нещо много повече ако Нора не беше развалила всичко с мръстните си игрички. Не можеше да понесе да гледа двамата как се разхождат в парка или ходят на кино, а когато ги видеше заедно и през междучасията направо и призляваше. Решила беше, че ще направи каквото е по силите и, за да ги раздели и да си отмъсти за проявената незаинтересованост към нейната особа. И в крайна сметка успя. Съчини пред Сашо една скалъпена история за това, че Мартина се подиграва с него и излиза с друг, даже беше убедила едно момче да се представи за нейния уж „приятел”като му обеща да му даде отговорите за контролното по математика. Сашо беше много наранен и разочарован от Мартина. Не поиска да разбере от нея истината. На тази възраст хората трудно преглъщат такова нещо и приемат нещата много по-трагично, отколкото в действителност са. Не са развили в себе си достатъчно тази способност да анализират причините и да чуят гледната точка и на другия човек. Ето защо без да иска някакви обяснения той прекъсна всякакви отношения с Мартина, независимо какво казваше тя, сигурен, че го е излъгала. И как можеше да е иначе, когато Нора беше довела и свидетел. Малко след това с Нора станаха гаджетата и се заговори, че щели да се женят. Но в крайна сметка Нора го заряза с думите, че е постигнала това, което е искала и повече няма нужда да си губи времето с такъв като него. Щяла да намери някой, който да е някой в този град. Мартина не го беше виждала от гимназията. Не беше идвал и на годишните сбирки на випуска. Когато Виктор спомена за писмата и снимките за миг и мина през ум, че това е дело на Нора. Учудващо беше как успяваше да се преструва така и да накара всеки да игре по свирката и. Но в крайна сметка един ден всеки плаща за дяволъка си. А нейния ден щеше да дойде по-скоро, отколкото си мислеше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар