"С аромат на маргаритки" част 22

Денят беше изключително хубав. Клоните на брезата хвърляха сянка на прозореца и вътре беше приятно хладно. Николай се излежаваше на леглото и чакаше Дани да се събуди. Бяха минали два месеца, откакто Айлин не живееше тук.  Още помнеше онзи ден, в който се прибра у дома и не я намери, а няколко часа по-късно полицаите го прибраха да дава обяснения. Изобщо не се беше сетил, че онези скапани нейни приятели ще дойдат да я измъкнат. Не можеше да си намери място от яд. Но когато получи и призовката за развода обаче направо превъртя. Отиде в къщата на родителите и и започна да блъска по вратата и да чупи клони от дърветата в градината. Бащата на Айлин го покани вътре да говорят като разумни хора, но Николай категорично отказа да говори каквото и да е. Вместо това започна да настоява да вземе детето и да ги заплашва. Бащата на Айлин му каза, че няма да му даде да вземе детето в такова състояние и тъй като Николай не искаше да си върви беше принуден да извика полиция, след което Николай пак беше на гости в полицията. Няколко дни по-късно родителите и на двамата се събраха да говорят и решиха, че наистина разводът е най-разумното решение в случая, но и двете семейства бяха съгласни, че Дани трябва да се вижда с баща си. Родителите на Николай обещаха, че няма да има повече подобни изпълнения и до сега два месеца по-късно Николай беше принуден да спазва приличие ако иска да се вижда с детето си докато трае бракоразводното дело. Николай беше решил да протака делото с години и претендира за родителските права на Дани. Искаше да накара Айлин да пълзи и да го моли да вижда детето си, но благодарение на здравия разум на майка му и баща му, както и уверенията на адвоката му, че трудно ще вземе правата от майката въпросът беше уреден по най-разумния и безболезен начин, а именно чрез споразумение, в което бяха уточнени всички подробности. Дори не им се беше наложило да ходят в съда, адвокатът уреди всичко и още на първото заседание съдът се произнесе с решение. Месец по-късно Айлин беше вече щастливо разведена жена. Николай обичаше Айлин, повече отколкото му се искаше да признае и му беше мъчно, когато осъзна, че вече не е тук. Но сега трябваше да се оправя сам и без нея.  Най-много обаче му липсваше Дани и с нетърпение чакаше да дойде петък и да я вземе. Айлин не ограничаваше срещите им и Николай можеше да я взима всеки път, когато може. Беше станал по-спокоен и ако имаше нещо хубаво в цялата тази история е, че се научи да сдържа гнева си. Все още се вбесяваше когато някой коментираше Айлин и Виктор, но какво да се прави, такъв беше живота. Айлин непрекъснато го обвиняваше, че е краен, че за него светът е или бял или черен, че не се вглежда в нюансите, а те са важните. Така че сега беше принуден да приеме пъстротата на живота и да се научи да вижда това, което гледа.
Момичето с което излизаше от доста време скоро се нанесе при него и засега беше доволен от промяната.
Нора обаче не. Не можеше да се примири, че всичко се изплъзва от ръцете и. Откакто разбра, че Айлин вече е разведена не можеше да спи нощем. По цяла нощ кроеше планове и си представяше как Айлин минава по улицата, а тя я блъска с колата или Айлин стои на мост и тя я бута в пропастта, все неща от подобен род. Състоянието, в което се намираше беше опасно и тя непрекъснато пиеше всякакви антидепресанти , които да я извадят от него. Приятелките и я съветваха да се разведе, че няма смисъл да се измъчва. Но Нора беше категорична, че няма да го остави на „онази мърла”. Странни са понякога човешките същества. Имат невероятното желание да се самоизтезават и да се самоизмъчват, взимайки решения, насочени срещу тях самите. Нора беше именно от тези странни хора, които живееха, за да има за какво да страдат. Беше решила, че Виктор ще живее там, независимо дали е там само физически или не. Може да не я обича, да не иска да е там, но ще бъде, това искаше тя.  Продължаваше да дебне Виктор и Айлин и да злослови по техен адрес пред всякакви хора. В момента беше като развалена грамофонна плоча, която постоянно повтаряше една и съща песен и нямаше кой да смени игличката. Вече така беше досадила на хората около себе си, че дори и близки нейни приятели избягваха да общуват с нея.
Когато сенейството на Виктор се върна от чужбина тя набра още по-голяма сила и сякаш и поникнаха крила. Всички заедно го подложиха на такъв натиск, че той с мъка отбиваше атаките им. Не че нещата можеха да се променят в друга посока. Но тези битки така го изморяваха, че той нямаше сили да се разправя с тях непрекъснато. Ето защо просто ги оставяше да си говорят.
-Как не те е срам, Викторе, за резил станахме вече! Искам да зарежеш тази жена и да си седнеш у дома при жената и децата. Имаш отговорности.
-Аз не бягам от отговорностите, тате, но този път няма да стане на вашата. Не разбрахте ли, че няма да смисъл. Насила хубост! Едно нещо, когато тръгне така от самото начало така ще върви, как не разбирате!  Щом Нора не иска развод, така да бъде, но аз няма да живея с нея.
-Не те ли е срам, след толкова години да я оставиш и да дадеш всичко на оная?
-И кой е виновен да станат толкова много години, не сте ли вие? Ако още когато Тео се беше родил се бяхме развели сега нямаше да се стигне дотук. А колкото до всичко друго, ще и оставя всичко, на нея и децата. Аз си имам къщата на село и това ми стига.
-Не забравяй, че ти дадох пари на заем за нея!
-Това ли било! Утре ще отида да изтегля пари и ще ти ги върна” каза Виктор и излезе от стаята.
-Така ли ще оставиш нещата, тате? - попита Нора.
-Разбира се, че не, не се безпокой Нора! Ще оправя нещата.
През това време се случиха две много неприятни случки, за които вина имаше главно Нора. Разбрала беше, че Айлин е в къщата и се обади в полицията да каже, че се притеснява, че в къщата им може да има крадец. Десет минути по-късно полицаите пристигнаха в къщата и извадиха Айлин и Виктор по пижами. В крайна сметка всичко се изясни, но уплахата на Айлин беше голяма.
Следващата случка беше по-сериозна. Това стана в ден, в който Виктор беше в София да урежда квартирата на Теодор. Айлин беше сама в къщата и добре, че днес беше оставила Дани при майка си иначе кой знае колко щеше да се уплаши.
Айлин беше приготвила вечеря на свещи и само чакаше Виктор да се прибере. Малко след десет часа усети чу как вратата се отваря. „Виктор”, помисли си тя и стана да го посрещне. Вместо Виктор обаче в коридора видя Нора и бащата на Виктор. Толкова се изненада, че не знаеше какво да каже. Единственото, което се сети беше : - Виктор не е тук.
-А ти какво правиш тук? - бутна я Нора. - Питам те какво правиш в къщата ми? - кресна Нора като продължаваше да я бута.
-Доколкото знам къщата е на Виктор и само той може да каже кой да идва тук!
-Ама и устата! - намеси се и бащата на Виктор. - Я да се махаш веднага, че като те прасна...Той замахна да я удари, но Айлин се дръпна рязко и вместо нея удари Нора.
Това наля масло в огъня и Нора се разфуча. - Я да те видя с какво ходиш в къщата ми, пиявицо! Нямаш ли си чехли, та ходиш с моите или идваш само по лилава нощница - каза тя и сграбчи Айлин за косата. Айлин я ритна силно, но бащата на Виктор я хвана и я зашлеви през лицето. Айлин политна назад и удари главата си в ръба на библиотеката. И това беше последното, което си спомняше. После се събуди в болницата и първото нещо, което видя беше лицето на Виктор.

Предишната вечер Виктор влезе точно, когато Айлин падна назад и загуби съзнание. Погледна невярващо към баща си и Нора. Никога не бяха виждали по-убийствен поглед.
-Абе вие нормални ли сте? Не мога да повярвам! Айде Нора, разбирам, но ти, татко! Да идваш да биеш жена и то жената, която обичам! Нямам думи!
-Аз...пийнал бях и...”бащата на Виктор чак сега осъзна какво бяха направили и сякаш се разкайваше за постъпката си. Но Нора не. Стоеше там и гледаше нахално, а очите и мятаха искри.
-Получи си заслуженото! Даже и е малко! - каза тя.
-Вън от къщата ми - извика Виктор докато слагаха Айлин в линейката и господ да ви е на помощ ако нещо и се случи!

-Какво стана снощи?” попита Айлин, когато се събуди в болницата.
-Удари си главата, мила. Ще ти се наложи малко да полежиш.
Айлин кимна и му подаде ръка. Той я погали и каза:
-Знаеш ли, Айлин, това преля чашата. Няма да търпя повече подобно нещо. Ще говоря с Нора и ще я убедя да се разведем. Ако не иска ще я заплаша, че ще заведем срещу нея дело за тормоз и побой над теб. А това за нейния обществен имидж е равносилно на убийство. И двама се засмяха.- Твърде много сълзи, твърде много болка, твърде много време изгубихме в тази наша битка за любовта, Айлин. Кога ще си я изживеем на спокойствие?
-Не съжалявам за нищо, Виктор! Ако любовта ти е толкова силна ти не би се поколебал да се изгориш от пламъка и. И ако все пак оцелееш значи си е струвала всяка сълза, която си пролял и всяка болка, която си изпитал.
-Само ти и аз между земята и небето - каза Виктор.
-Само ти и аз -  повтори Айлин и го целуна – завинаги!
Следващите два дни Айлин изкара в болницата, а Виктор се върна в градската къща, за да уреди веднъж завинаги въпроса с Нора.